Една миниатюрна генна промяна може да крие тайната на батовите вируси

Замисляли ли сте се защо някои вируси си остават удобно приkritи в животински организми, докато други успяват да преминат към хората? Става дума за хиляди коронавируси, обитаващи прилепите — но само шепа от тях са преминали границата. Каква е разликата?

Според нови изследвания, отговорът се крие в нещо невероятно малко: една-единствена аминокиселина.

Връзката с COVID

Вече знаем, че COVID-19 вероятно е тръгнал от животни — най-вероятно прилепи. Вирусът SARS-CoV-2 е генетично много близък до коронавируса RaTG13, обитаващ определени прилепни видове. Споделят около 96% от генетичния си код.

Но ето ключовият момент — RaTG13 не заразява хора. Какво тогава прави SARS-CoV-2 толкова различен?

Изследователи от няколко водещи институции се заеха с този въпрос. В екипа влизаха учени от UCSF, Mount Sinai, Institut Pasteur и Fred Hutchinson Cancer Center. Резултатите им са наистина впечатляващи.

Една аминокиселина. Само това.

Учените сравниха взаимодействието на SARS-CoV-2 и RaTG13 с имунните системи — човешката и прилепната. За целта те създадоха първата лабораторно отгледана белодробна клетъчна линия от голям подковонос. (Доста впечатляващо, нали?)

Там откриха протеина OrfB9, който се оказа особено важен. Версията на този протеин при SARS-CoV-2 и тази при RaTG13 са почти идентични — различават се само по ЕДНА аминокиселина от около 100-те общи.

Една. Миниатюрна. Промяна.

Но тази дреболия напълно променя поведението на вирусите.

Различни правила за различни видове

Тук става наистина интересно. При човешки белодробни клетки:

• Вариантът на OrfB9 от SARS-CoV-2 блокира важна имунна алармена система
• Това помага на вируса да се размножава по-лесно

При прилепни белодробни клетки обаче:

• Версията на OrfB9 от RaTG13 активира имунен протеин
• Това държи вируса под контрол

Същият протеин, почти еднакъв — но заради една микроскопична разлика в аминокиселината, единият вариант помага на вируса да се разпространява сред хора, а другият го удържа в прилепите.

Защо това има значение за бъдещите епидемии

Ръководителят на изследването, д-р Неван Кроуган от UCSF, каза: "Разликата между вирус, който си остава в прилепите, и такъв, който прескача към хората и причинява катастрофални заболявания, може да се дължи на забележимо малки генетични промени."

Това е едновременно fascиниращо и малко плашещо, нали?

Но има и надежда: разбирайки тези молекулярни белези — тези специфични протеинни взаимодействия — учените може един ден да идентифицират вируси с пандемичен потенциал преди да са преминали към хората. Представяйте си го като система за ранно предупреждение.

Все още не сме стигнали дотам, но това изследване ни дава карта какво да търсим. Колкото повече разбираме тези миниатюрни генетични разлики, толкова по-добре ще засичаме следващата потенциална епидемия, преди да се превърне в глобална криза.

Междувременно — може би отделете малко повече разбиране към прилепите. Те просто си живеят прилепния живот. Проблемът идва от онези малки мутации.