Химикалът, за който вероятно никога не сте чували

Питам те нещо: кога за последно се замисли за пестициди, докато обядваш? За повечето хора отговорът е „никога". Но ново проучване от UCLA Health може да те накара да се замислиш върху ябълката, която дъвчеш.

Учените откриха притеснителна връзка между един широко разпространен пестицид – хлорпирифос – и болестта на Паркинсон. И науката зад това наистина е невероятна (тук нямам предвид само мозъка).

Какво показа проучването

Изследователите не разгледаха само едно доказателство. Те събраха данни от над 1600 души – половината с Паркинсон, половината без. Към това добавиха и детайлни лабораторни експерименти. Резултатът? Хората с дългосрочно излагане на хлорпирифос близо до домовете си имаха над 2,5 пъти по-висок риск да развият Паркинсон в сравнение с тези без излагане.

Това не е малък повишен риск. Това е огромна червена flags.

Чистачите в мозъка ти

Нещата стават наистина интересни тук. Учените искали да разберат защо този пестицид причинява такава вреда. Затова направили нещо умно – изложили мишки на хлорпирифос по начина, по който повечето хора биха се сблъскали с него: през въздуха.

Какво се случило? Мишките развили проблеми с движението и загубили същите мозъчни клетки, които умират при болестта на Паркинсон – невроните, произвеждащи допамин. Това са клетките, които ни помагат да контролираме движението, координацията и баланса.

Но учените отишли още по-дълбоко. Открили, че хлорпирифос разрушава нещо, наречено автофагия. Замисли се за автофагията като за почистващата бригада на мозъка ти – тя изчиства повредените протеини и клетъчните отпадъци, преди да са причинили проблеми. Когато тази система за чистене се повреди, вредни протеини (като алфа-синуклеин, който е тясно свързан с Паркинсон) се натрупват и увреждат мозъчните клетки.

С други думи, този пестицид може би саботира способността на мозъка ти да се чисти сам.

Част от този свят ли е забранен?

Ето я и разочароващата част: хлорпирифос съществува от десетилетия. Домашната употреба беше забранена още през 2001 г., а селскостопанските ограничения дойдоха през 2021 г. Но ето къде е уловката – много от нас са били изложени на въздействието преди тези ограничения. А химикалът все още се използва при реколтата в Съединените щати и е изключително разпространен в други страни по света.

Така че въпреки че употребата е намаляла, потенциалните щети вече са нанесени на безброй хора. Плюс това, подобни пестициди се използват навсякъде.

Защо това ми дава надежда

Въпреки колкото и притеснително да звучи, аз всъщност намирам това проучвание за обнадеждаващо. Защо? Защото разбирането на това как нещо причинява болест отваря вратата към предотвратяването или лечението ѝ.

Учените установили, че когато възстановят автофагията или премахнат вредния синуклеинов протеин в лабораторни условия, невроните са защитени от увреждане. Това означава, че автофагията може да бъде потенциална цел за бъдещи лечения – не само за Паркинсон, свързан с пестициди, но вероятно и за всички форми на болестта.

Какво можеш да направиш?

Честно казано, това е сложен въпрос. Не можем напълно да избегнем излагането на пестициди в хранителната верига и със сигурност не можем да контролираме какво е било използвано преди десетилетия, когато може би сме били най-уязвими. Но ето няколко неща, които си струва да обмислиш:

• Био, когато е възможно: Ако бюджетът ти позволява, изборът на био плодове и зеленчуци може да намали излагането
• Мий плодовете и зеленчуците си: Няма да елиминира пестицидите, но може да помогне
• Бъди информиран: Това проучване може да доведе до по-добри регулации и стандарти за безопасност
• Подкрепяй повече изследвания: Разбирането на екологичните фактори за неврологичните заболявания е от решаващо значение

По-голямата картина

Това, което най-много ме впечатлява в това проучване, е как свързва околната ни среда със здравето на мозъка ни по толкова директен начин. Често мислим за Паркинсон като за нещо, което просто се случва – нещо генетично или просто лош късмет. Но това проучване ни напомня, че химикалите в нашия свят може би играят много по-голяма роля, отколкото осъзнавахме.

Почти един милион американци живеят с болестта на Паркинсон, а броят им расте. Разбирането на екологичните рискови фактори може да бъде ключът към предотвратяването на бъдещи случаи.

Това проучване няма да ти даде всички отговори, но дава на учените нова посока, в която да поемат. И в света на мозъчните заболявания, това наистина е вълнуваща новина.