Нещо невероятно
Представи си това: преди милиони години, някъде в африканските гори, най-ранните ни предци се люлеят между клоните. Учените дълго време смятаха, че само същества с маймунски крака — по-точно с изключително гъвкави глезени — могат да се изкатерят право нагоре по дънера.
Оказва се? Може би са били напълно заблудени.
Големият дебат за краката
Нека ти обясня какво се случва в изследванията върху човешката еволюция. Винаги ли сме се опитвали да разберем откъде идваме? Учените смятат, че хората и шимпанзетата са се разделили някъде между 6 и 7 милиона години. Това означава, че някога е съществувал последен общ прародител — да го наречем ПОПР — същество, което е видът "голямата-голяма-(сериозно, добави около милион 'големи')-баба" на съвременните хора и шимпанзетата.
Ето и загадката: как е изглеждало това същество? И по-конкретно — как се е придвижвало?
Разсъжденията досега бяха следните: Шимпанзетата имат невероятно гъвкави глезени, които могат да се огънат назад около 45 градуса — много повече от човешките, които стигат максимум до около 20 градуса. Тази гъвкавост позволява на шимпанзетата да се катерят по вертикални дънери като космати малки алпинисти. Маймуните, от друга страна, били смятани за по-скоро "ръчни" отколкото "крачни" — използвали ръцете си да се издърпват нагоре и не били толкова сръчни с вертикалното катерене.
Тази разлика в анатомията на краката накара учените да предполагат какъв вид крака е имал общият ни прародител. Приличал ли е повече на този на шимпанзето? Или на маймуна? Отговорът бил важен за разбирането на еволюцията на нашето семейно дърво.
Влизат дивите мангабеи
Но тук става интересно. Екип от изследователи от Щатния университет в Охайо реши да погледне по-отблизо диви мангабеи в гората Таи в Кот д'Ивоар, Западна Африка. Това не са обикновени лабораторни маймуни — те са свободни и си живеят точно както са го правили от хилядолетия.
Изследователите, ръководени от доцента Люк Фанин, поставили камери, за да заснемат точно как се движат тези маймуни. И това, което открили, било направо невероятно.
Тези маймуни нямат онези свръхгъвкави шимпанзеподобни глезени. Но ето какво — те пак се катерят по вертикални дънери съвсем спокойно. Как? Прави го средното стъпало. Фанин измерил до 46 градуса огъване в средните стави на краката на маймуните по време на катерене — почти идентично с това, което шимпанзетата постигат с глезените си.
"Това е функционална еквивалентност," обяснил Фанин. "Не можеш да изключиш вертикалното катерене само защото нещо няма шимпанзеподобен крак."
С други думи, има повече от един начин да се изкатериш по дърво. И това променя всичко, което мислехме, че знаем.
Защо това е важно за човешката еволюция
Нека малко да сериознича за момент, защото всъщност има голямо значение за разбирането откъде идваме.
Един от големите въпроси в човешката еволюция е как сме преминали от движение в дърветата към ходене изправени на два крака — това, което учените наричат двукрако ходене. Да разберем какво са правили ранните ни предци в гората, е от съществено значение за разбирането на този преход.
Ако учените са смятали, че само краката тип шимпанзе могат да се справят с вертикално катерене, това е оформяло теориите им за това как трябва да е изглеждал общият човеко-шимпанзе прародител. Но сега? Сега знаем, че същество с по-маймуноподобни крака е можело съвсем спокойно да се катери.
Хубавото (и малко frustrиращо за учените) е, че това откритие едновременно изяснява неща и ги прави по-сложни. Както го каза Скот Макгроу, по-възрастният автор: "Това добавя яснота, но и размазва по-широката картина."
Но ето частта, която намирам за най-вълнуваща: ние все още сме свързани с тези дни на катерене по дървета в миналото ни. Някои съвременни ловци-събирачи все още са отлични катерачи, и макар хората да разчитаме основно на гъвкави връзки и сухожилия вместо на специализирани кости на краката, способността си е още тук. Дълбоко в телата ни носим отгласи от един дървесен минал живот.
Какво следва
Какво означава това за изследванията върху човешката еволюция? По същество, учените могат да спрат да изключват определени възможности само въз основа на структурата на краката. Древен прародител с маймуноподобни крака е можел да се катери съвсем добре — и това е важна част от пъзела, която преди липсваше.
Понякога науката е такава. Мислим, че сме разбрали нещо, доста сме сигурни в предположенията си... и после някакви маймуни в Западна Африка ни докажат, че грешим по възможно най-добрия начин.
Не знам за теб, но аз намирам това за доста вълнуващо. Всеки път, когато погледнем по-отблизо природния свят, откриваме нещо ново за себе си.
А сега, ако ме извиниш, мисля да отида да оценя собствените си гъвкави средни стъпала.