История, която не ми дава мира
Ето една случка, която наистина не ми дава да спя.
Представи си следното: декември 1965 г. Виетнамската война е в разгара си. Носачът USS Ticonderoga — самолетоносач от времето на Втората световна война — се връща към Япония след поредните бомбардировки над Северен Виетнам. На хартия — обикновен ден. Но думата "обикновен" е опасна, когато става дума за ядрени оръжия.
Екипажът изпълнява стандартно упражнение: товарене на ядрена бомба B43 върху изтребител Douglas A-4E Skyhawk. Това не е играчка. Става дума за термоядрено оръжие с мощност до 1 мегатон. За справка — това е около 70 пъти по-мощно от бомбата, разрушила Хирошима. Устройство, способно да заличи един град за миг.
Главният старшина Делбърт Мичъл е бил там този ден. Години по-късно разказал всичко на Института по военноморски изследвания на САЩ. Екипът му имал списъци за всичко — шестима души, всеки следи своята задача. Неговата? Да провери дали оръжието е в режим "безопасно" и да докладва на главния. Когато дръпнали сивото покривало и видели маркировката "Y1", Мичъл казал, че сърцето му пропаднало. Всички разбрали с какво си имат работа.
Използвали специализиран хидравличен камион, за да вдигнат бомбата — близо 950 килограма — и да я позиционират под Skyhawk. Закрепили я здраво. Самолетът бил избутан до асансьор №2 на палубата. И тогава нещата тръгнали наопаки.
Ето какво повечето хора не знаят за Ticonderoga: този носач имал страничен асансьор. За разлика от повечето самолетоносачи, асансьор №2 стърчал от борда на кораба — издаден над океана. Едната му страна била напълно отворена към морето. Да, имало предпазни мрежи, за да не паднат моряците. Но тези мрежи със сигурност не били проектирани да спрат почти тон тежък самолет.
Корабът завил надясно. Палубата се наклонила — а с нея и платформата на асансьора. Изведнъж Skyhawk с ядрения си товар се оказал под лек наклон, насочен директно към онази незащитена страна. Екипажът започнал да свири отчаяно със свирките си, опитвайки се да предупреди пилота — лейтенант Дъглас Уебстър. Но по някаква причина — може би бил разсеян, може би търсел нещо в кокпита — изглежда не забелязал.
И после... свършило. Skyhawk се пльоснал през ръба и паднал в Тихия океан. Теглото на бомбата дръпнало всичко надолу бързо. Никой не успял да реагира. Самолетът, пилотът и най-опасният товар, който можете да си представите — всичко потънало като камък, на около 110 километра от остров Кикай в Япония.
Това се случило преди 61 години.
И ето кое наистина е обезпокояващото: така и не са го открили. Тази мегатонна ядрена бомба все още лежи някъде на дъното на Тихия океан и доколкото ми е известно, никой няма конкретни планове да я търси.
Не знам как е при вас, но когато чета такива истории, се замислям върху броя на близките случаи, човешките грешки и абсолютното чудо, че не живеем в много по-страшен свят. Някой натоварил оръжие за унищожаване на град върху самолет, гледал каквото и да е — и това било. Животът продължил. Носачът продължил мисията си.
Може би тази бомба ще лежи там завинаги — тихо напомняне колко крехки са системите ни. Или може би един ден някой ще реши, че си струва усилията да я извади.
До тогава — тя просто е там. Чака.