Намерихме нещо невероятно на дъното на Средиземно море — и то е на повече от 4500 години

Какво се случи

Представи си следното: гмуркаш се край остров Кекова в Турция, на около 30 метра дълбочина. Очакваш да видиш някоя монета от древни времена или ръждясала котва. Нещо обикновено.

Вместо това изведнъж виждаш повече от 30 глинени съда. И три тежки каменни котви. Само това. Няма следи от дървен корпус, нито пък от потънал кораб. Само товара му.

И тук идва големият въпрос: как изобщо разбираш, че това е най-старият потънал кораб в света, след като самият кораб го няма?

Съдовете разказват цялата история

Ето нещото, което ме впечатли най-много. Учените не откриха кораба. Те откриха товара му — и това се оказа напълно достатъчно.

Тези повече от 30 керамични съда, наречени амфори, са като капсули на времето. Според формата, дизайна и материалите, използвани за направата им, учените датират тази находка между 2600 и 2400 години преди нашата ера. Това я прави по-стара от прочутия корабокрушение при Докос в Егейско море и приблизително съвременна на строителството на Голямата пирамида в Гиза.

Остави това за момент да осъзнаеш. Докато египтяните са строели едно от Седемте чудеса на древния свят, някой си търговски кораб е прекосявал Средиземно море за последен път — и не успял.

Откъде е тръгнал? Къде е отивал?

Наистина интересната част? Съдовете сами по себе си са като следи от древни търговски пътища.

Тези амфори съответстват на съдове, намерени в работилниците от Йорданската долина, Египет, Троя и Крит. Учените го определят като "100 процента съвпадение" с типовете от Ранната бронзова епоха. Значи това не е бил обикновен рибарски кораб — става дума за част от сложна търговска мрежа, свързваща далечни цивилизации.

Експертите смятат, че корабът най-вероятно е тръгнал от някое място по Левантийското крайбрежие (днешните Ливан, Израел или Сирия) и е бил на път към Троя в северозападна Турция или към Крит. Силните течения около остров Кекова са направили — и все още правят — тези води изключително опасни за моряци.

Според оценките, корабът е бил около 10 метра дълъг. Малък по днешните стандарти, но идеален за бронзовата епоха.

Чакай, какво? Остатъци от сирене?!

Запазих най-забавната подробност за накрая.

Сред всички тези съдове, един прави впечатление. Има девет различни знака и две мистериозни дупки. Според изследователите, той не е бил обикновен контейнер за зехтин или вино.

Учените смятат, че е служил за производство на масло или сирене.

Колко яко е това?

Това подсказва, че моряците не са само пренасяли стоки — те са произвеждали храна по време на пътуванията. Една изследователка от университета "Маккуори" в Австралия анализирала остатъците в един от съдовете и казала, че "едва не припаднала", когато видяла колко материал все още е останал вътре.

Засега още не са установили точно какви вещества се съдържат там — зехтин, вино, смола от дървета, или нещо съвсем друго. Съществува и възможността тези съдове да са били използвани многократно през годините след първоначалното им пътуване, което допълнително усложнява картината.

Но хей, точно това прави археологията толкова вълнуваща. Всеки отговор води до три нови въпроса.

Защо е важно

Министърът на културата и туризма на Турция определи това откритие като доказателство за "дълбоките корени на морската търговия покрай анадолските брегове". И напълно е прав.

Ние сме свикнали да мислим за древната търговия като за нещо опростено и изолирано. Но тази находка ни показва, че преди 4700 години вече е имало установени маршрути, свързващи Левант с Егейско море, с търговци, пренасящи стоки през опасни води с относително малки дървени съдове.

Това не е примитивно. Това е впечатляващо.

Дървото на кораба вероятно се е разложило напълно през хилядолетията, като е оставило само товара и котвите. Но тези обикновени глинени съдове? Те вършат точно това, което добрите доказателства трябва да правят — карат ни да си представим един оживен, свързан свят от бронзовата епоха, за който дори не подозирахме.

И искрено казано, не мога да престана да мисля за хората на онзи кораб преди хиляди години. Видели ли са бурята да идва? Опитали ли са се да го изтеглят на брега? Вероятно никога няма да разберем цялата история.

Но тези съдове? Все още са тук, чакат да ни разкажат още.