Най-лудите военни идеи: Самолетоносач от лед

Задачка за размисъл

Хайде да си зададем един забавен въпрос: какво е най-непрактичното нещо, което можеш да построиш по време на световна война?

Големи прашки? Гумени тухли? Ами самолетоносач... от лед?

Знам, звучи като пълна лудост. Но ми дай малко време, защото тази история е една от онези странни перли от Втората световна война, които никога не получават заслуженото внимание.

Проблемът, който я започна

Представи си следното: Втора световна война, германските подводници U-boat тероризират Атлантика. Потопяват търговски кораби наред, а съюзниците едва успяват да защитят доставките си.

Ето какво е интересното — самолетите всъщност са доста ефективни срещу подводниците. Могат да ги забележат, да ги атакуват, да ги принудят да се гмурнат и крият. Но има един огромен проблем: Атлантическият въздушен провал. Независимо откъде излитат, самолетите от сушата просто не могат да стигнат до определени части на океана.

Флотът се нуждае от мобилна писта. Нещо, което да плава право в опасната зона и да даде на самолетите място за зареждане, презареждане и ново излитане. Нуждаят се от самолетоносач.

Но изграждането на огромен самолетоносач по време на война отнема години и огромни ресурси. Трябваше им нещо по-бързо и по-евтино.

Тогава се появи Джефри Пайк.

Човекът, който се запита: „Ами ако е замразена три sawdust?"

Пайк по всички сведения е бил ексцентричен изобретател в британското Военно министерство. И някъде в този брилянтен, неконвенционален ум му хрумва една дива идея: ами ако можеш да построиш самолетоносач от лед?

Мога да си го представя как си прави бележки един ден, мисли за замразени глетчери и си казва: „Защо пък не?"

Но ето какво — обикновеният лед си има очевидни проблеми. Пукнатини, огъвания, ако си виждал айсберги да се преобръщат, знаеш, че не са точно стабилни платформи. Пайк се нуждаеше от нещо по-здраво.

За негово (и нещастие на всички) щастие, един учен на име Макс Перутц вече експериментирал с материал от вода и дървени стърготини. Бил плаващ, могъл да се оформи, и учудващо здрав.

Пайк грабна тази идея и я разви. Поигра си с пропорциите, добави дървесна каша и накрая създаде нещо забележително: материал толкова здрав като бетон, когато е замразен. Издържал на куршуми, не пукал и най-важното — могъл да се оформи каквото и да е.

Кръстиха го Пайкрет.

Демонстрацията с пистолета, която промени всичко

Сега Пайк трябваше да продаде тази идея на големите играчи. И имам предвид наистина големите — Уинстон Чърчил, Франклин Рузвелт и най-висши военни.

Как убеждаваш стая пълна със световни лидери, че строежът на самолетоносач от замразени дървени стърготини е добра идея?

Ако си Джефри Пайк, правиш най-драматичното нещо, което можеш: вадиш пистолет и започваш да стреляш.

Първо, стреля по обикновен леден блок. Разби се зрелищно, както очакваш.

После стреля по блок от Пайкрет.

Куршумът подскочи право обратно.

Всъщност, според историята, куршумът отскочи толкова драматично, че одраска панталона на един адмирал преди да се забие в стената.

Знаеш, normalна работна демонстрация.

Но ето какво — проработи. Демонстрацията беше толкова убедителна, че началниците одобриха проекта веднага. Дайдоха му кодово име от Библията: Проект Хабакук.

Какво щеше да е най-абсурдният кораб

Нека ти опиша какво са искали тези хора да построят, защото е наистина умопомрачително.

Палубата щяла да е 600 метра — по-дълга от повечето самолетоносачи, включително съвременните. Щяла да е 75 метра широка с дебелина на леда поне 12 метра. Четиридесет оръдия. Двойни хангари. Място за до 150 бомбардировача или изтребителя.

Това нещо щяло да бъде плаваща крепост. Практически неразрушимо — торпедата просто щяли да подскачат, или най-много да оставят дупка, която се замразява отново. Острите атлантически вълни? Няма проблем. огромната маса щяла да го направи невероятно стабилно.

Дизайнът включвал сложна охладителна система да поддържа цялата конструкция точно при -16°C. Стални тръби щяли да се вият из структурата, да прокарват солена вода през замразената маса да поддържат целостта ѝ.

Не знам за теб, но аз вече съм наполовина убеден, че звучи като нещо от Жул Верн.

Реалността, Защото Разбира Се

Ето къде става интересно — всъщност „интересно" означава „смехотворно непрактично".

Когато започнали да строят прототип в Канада през есента на 1943, истината бързо станала ясна: това никога нямало да проработи в сроковете, които искали.

Първи проблем: сроковете. Споели пълният размер на самолетоносача няма да е готов преди края на 1944, което означавало дори да е готов, стратегическата ситуация можело напълно да се е променила.

Втори проблем: ресурсите. Строежът щял да изисква 8 000 работници, 300 000 тона дървесна каша (което щяло да съсипе канадското производство на хартия за години), 10 000 тона стомана, и огромна охладителна система, която щяла да струва цяло състояние.

А, ето и иронията, която ме разсмива най-много: помниш ли как едно от предимствата било, че нямало да има нужда от стомана? Е, това се оказа напълно грешно. Само охладителните тръби изисквали огромни количества стомана, а по време на война всяко парче стомана отчаяно се нуждаело за танкове, кораби и истинско военно оборудване.

Трети проблем: войната се променила. Португалия най-накрая позволила на съюзниците да използват летищата на Азорските острови, което помогнало да се затвори Атлантическият въздушен провал. Плюс това, съюзниците започнали да строят повече придружаващи самолетоносачи да защитават търговските си флотове.

Изведнъж неотложната нужда от гигантски самолетоносач от замразени дървени стърготини просто... не била толкова неотложна.

Краят на ледената мечта

Лорд Луис Маунтбатен, който първоначално подкрепил проекта, оттеглил подкрепата си. Проект Хабакук официално бил изоставен.

Но ето какво намирам за най-очарователно в цялата тази история: прототипът все още е там.

Дълбоко в езерото Патрисия, Албърта, дървената рамка и стоманеният скелет на първоначалната тестова структура все още лежат на дъното. Гмуркачи всъщност могат да отидат да го видят. Стои замразен там от над 80 години, странен паметник на едно от най- дръзките инженерни предложения в историята на военните.

Какво ни учи тази история

Мислил съм много за Проект Хабакук и искрено мисля, че има нещо красиво в него — дори да беше напълно непрактичен.

Това е война, в която отчаяни обстоятелства карат хората да обмислят най-креативните, неконвенционални решения. Пайк и Перутц не са били луди; отговаряли са на невъзможна ситуация с невъзможни идеи. Повечето от тези идеи се провалили, но това е голямата работа. Прогресът често идва от опитването на неща, които изглеждат смешни, и повечето от тези опити не проработват.

Има и нещо очарователно във факта, че демонстрация с пистолет и отскачащ куршум явно била достатъчна да убеди световни лидери да одобрят самолетоносач от замразена дървесна каша. Какви времена.

Проект Хабакук никога няма да плава по моретата, но мисля заслужава място в залата на славата за креативно военно мислене. Само не казвай на никого, че веднъж сериозно обмисляхме да построим гигантски самолетоносач от лед.