Времето, когато Америка обикаляше с водородни бомби около света 24/7

Представи си следното: 60-те години, Студената война е в разгара си, и американското правителство решава, че най-добрият начин да спре Съветите от пускане на ядрени ракети е B-52 бомбардировачи да обикалят планетата непрекъснато — по всяко време — натоварени с термоядрени оръжия, готови за хвърляне.

Това не беше резервен план. Не беше backup стратегия. Това беше Операция Хром Дом, а тя продължи от 1961 до 1968.

Не го измислям. Седем години летене с водородни бомби около планетата, денонощно, без почивка. Логиката? Ако руснаците нападнат, тези бомбардировачи вече щяха да са на позиция да отговорят преди техните ракети да са ударили. Беше част от ядрения триъгълник на Америка — базирани на земята ракети, подводници и тези непрекъснато летящи "богопомазани" бомбардировачи.

Когато "Какво може да се обърка?" се превърна в "Почти всичко"

Може да си помислиш: "Сигурно някой е погледнал този план и е казал: 'Ей, може би летенето с ядрени оръжия над собствената ни страна не е най-умната идея?'"

И би помислил така, но щеше да сбъркаш.

Първата голяма грешка стана през 1961, когато B-52 се разпадна във въздуха над Северна Каролина и изпусна две бомби от 3.8 мегатона. (Бързо сравнение: бомбата, унищожила Хирошима, беше около 15 килотона. Значи говорим за бомби над 250 пъти по-мощни.) Никоя не експлодира, и в единия случай единственото, предотвратило ядрен взрив, беше евтин превключвател с ниско напрежение. Превключвател! Една от най-близките срещи на човечеството със самоунищожение чрез ядрени оръжия се сведе до електрически компонент за $12.

И мисията продължи.

Гренландският инцидент: Когато удобството стана катастрофа

Сега стигаме до историята, която най-накрая сложи край на Операция Хром Дом. И честно? Почти е смешна, ако не беше толкова страшна.

На 21 януари 1968, B-52 излетя с четири водородни бомби — всяка една способна да заличи един град. Мисията му беше да кръжи над авиобазата Туле в Гренландия, наблюдавайки радарните системи дали работят. Не точно вълнуваща работа.

Нещата стават абсурдни.

Един от вториятите пилоти — сигурно искал да е мил — напъхал гъбести възглавници под седалката на един навигатор, за да направи дългия полет по-удобен. Сладко, нали? Е, отоплителната система на самолета се повредила, та някой пуснал спомагателната печка.

Тази печка изтегляла горещ въздух от двигателя през един отвор... точно до онези гъбести възглавници.

Възглавниците пламнаха.

За минути целият самолет беше обхванат от пламъци. Екипажът нямаше друг избор освен да напусне машината. Шестима се изхъкаха безопасно, но вторият пилот Леонард Свитенко нямаше толкова късмет — умря при опит да се изстреля.

Бомбардировачът се разби върху морския лед на Гренландия, детонаirайки конвенционалните си експлозиви и разпръсквайки ядрен материал наоколо. Операцията по почистване, кръстена "Ледената корона", отне години.

Какво ни разказва всъщност тази история?

Ето какво ме впечатлява най-много: това беше смятано за "нормална катастрофа, чакаща да се случи" от експерти, изучаващи подобни инциденти. Не най-лошият сценарий. Не нещо шокиращо. Просто... каквото трябва да очакваш, когато събереш хора, машини и ядрени оръжия заедно за седем години.

И най-лудото? Нито една от четирите водородни бомби не експлодира. Нито една. Дори след разбиване, горене и разпръскване из Арктика. Тези оръжия са направени да работят — и пак не се задействаха случайно.

Това е или много успокояващо, или дълбоко обезпокояващо — зависи от гледната точка.

На следващия ден след катастрофата Операция Хром Дом официално беше прекратена. Протестиращи вече бяха пред американското посолство в Копенхаген (Гренландия е датска територия) само часове по-късно. Обществеността най-накрая имаше достатъчно.

По-голямата картина

Разбирам страха, който стои зад тази политика. Карибската криза беше накарала всички да повярват, че руснаците са на един лош ден разстояние от пускане на всичко, което имат. Но летенето с водородни бомби над населени места, разчитайки на единични превключватели и човешки решения за удобство, за да се предотврати ядрена катастрофа?

Това не е ядрена стратегия. Това е руска рулетка с цялата планета.

Радвам се, че научихме от тези инциденти — повече или по-малко. Все още имаме ядрени оръжия, и все още (невероятно) някои бомбардировачи с ядрени способности летят. Но Операция Хром Дом конкретно? Този експеримент в непрекъсната ядрена готовност приключи на гренландски лед, спрян не от внимателно планиране, а от натрупване на почти-катастрофи.

Понякога историята не се прави от дръзки иновации. Понякога се прави от момента, в който най-накрая кажем: "Добре, стигна се твърде далеч."

Този момент дойде увит в горяща гъба, на 750 мили северно от Арктическия кръг.