Тези ледници са по-чувствителни, отколкото си представяхме
Хайде да бъда откровен — когато попаднах на това проучване, направо ме побиха тръпки. Не защото науката е сложна (макар че си е доста), а заради невероятната скорост, с която тези огромни ледени маси реагират на температурните промени.
Учени от университета Карнеги Мелон и университета на Аляска във Феърбанкс установиха нещо наистина стряскащо: ледниците в Аляска са изключително чувствителни към жегата. За всяко едно градус Целзий повишаване на средната лятна температура, топенето на ледниците се удължава с почти три седмици.
Три седмици! Цели три седмици допълнително топене само от един градус.
Знам какво си мислите — "Един градус не е чак толкова много." И сте прави. Затова и това откритие е толкова притеснително. Не става въпрос за драстични температурни скокове. Става въпрос за онова постепенно затопляне, което вече е в ход по целия свят.
Технологията, С която направиха това откритие
Тук нещата стават наистина интересни от технологична гледна точка. Изследователите използваха нещо наречено радар със синтетична апертура — SAR накратко — монтиран на европейските спътници Sentinel-1. Това не е обикновена камера.
SAR работи като изстрелва микровълнови импулси към повърхността на Земята от космоса и после анализира сигналите, които се връщат обратно. Тъй като използва микровълни вместо видима светлина, може да вижда през облаци, дим и дори пълен мрак. Това е огромно предимство за наблюдение на ледниците, защото много от тези отдалечени райони често са скрити под облаци или са обхванати от полярна нощ.
Старите методи разчитаха на оптични уреди — най-общо казано, снимаха ледниците към края на лятото. Но както отбелязва изследователят Марк Фансток, има проблем с този подход:
"Ако закъснееш с една единствена снимка, може да е навалил сняг върху целия ледник и изобщо не можеш да видиш къде е оголеният лед отдолу."
Яко ядосване, нали? Представете си да си вършиш работата, а времето буквално да трие данните ти през нощта.
Новият SAR метод позволява на учените да наблюдават ледниците автоматично и непрекъснато през цялата година, а не само през кратките ясни периоди. Симпатично, нали?
Горещата вълна през 2019: Поглед към бъдещето
Изследователският екип се фокусира върху екстремната жега, обхванала Аляска през юни и юли 2019 — спомняте ли си я? Почти две седмици температурите на много места бяха с невероятните 20 до 30 градуса над обичайните. Анкоридж достигна 32 градуса по Целзий — почти немислимо там, където типичните летни максимуми са около 18 градуса.
Това, което се случи с ледниците през този пек, беше отварящо очите. Линиите на снежната покривка — онази граница между заснежените участъци и оголения лед — се вдигнаха с близо 107 метра нагоре по височина. При нормална година те не биха достигнали тази височина чак до около два месеца по-късно.
Помислете за това за момент. 107 метра по-високо, два месеца по-рано. Сякаш гледате лятото да препуска напред върху тези древни ледени образувания.
Последствията са сериозни. Когато защитната снежна покривка изчезне рано, тъмният оголен лед и фирнът (онзи частично пресован гранулиран сняг) отдолу остават изложени на слънцето много по-дълго. Повече излагане означава повече топене, което пък означава повече вода, течаща към океана — а това преди дори да започнем с дългосрочните притеснения за покачване на морското равнище.
Защо това има значение отвъд науката
Знам какво може да си помислите някои от вас — "Ясно, още едно климатично проучване. Какво мога да направя аз за ледниците в Аляска?"
Ето какво обаче: тези резултати ни разкриват нещо ключово за това как планетата ни реагира на затоплянето. Вече разполагаме с измерима, конкретна връзка между температурата и поведението на ледниците. Учените вече могат да предвиждат колко допълнително топене да очакваме при различни сценарии на затопляне.
Както се изрази изследователят Албин Уелс: "Тези корелации с температурата започват да ни дават представа колко топене или отстъпление на снежната линия можем да очакваме при бъдещи, по-топли климати."
Това е мощна информация. Не само за учените, но и за общностите, правителствата и плановиците, които трябва да разберат какво ги чака.
Отвъд практическите последици, в това проучване има нещо почти духовно. Тези ледници съществуват от хиляди години, бавно пробивайки път през планините на Аляска. Те са станали свидетели на възхода и падането на цивилизации. И ето че сега, заради нас, те реагират на температурни промени в рамките на седмици вместо на десетилетия.
Какво да отнесем от всичко това
Какво трябва да вземем от цялата тази работа? Мисля, че няколко неща:
Първо, климатичната система на планетата ни е фино настроена. Едно единствено градус затопляне — промяна, която може дори да не усетите в ежедневието си — може да има огромни последствия за тези масивни ледени системи.
Второ, технологиите ни помагат да виждаме тези промени с безпрецедентна яснота. Възможността да проследяваме ледници автоматично и целогодишно чрез сателитен радар е истинска революция в мониторинга на световния лед.
Трето, и може би най-важното — имаме повече информация от всякога. Въпросът не е дали разбираме какво се случва — въпросът е дали ще направим нещо по въпроса.
Аз избирам да остана предпазливо оптимист. Проучвания като това ни дават знанието, от което се нуждаем, за да вземаме по-добри решения. И това, приятели, е как започва промяната — не с отчаяние, а с разбиране.
Източник: ScienceDaily