Луната като нов дом? Ами да, ама не

Нека си говорим за нещо, дето ме кара да се чувствам като в some kind of science fiction episode: НАСА наистина искат да построят постоянна човешка колония на Луната.

Не, сериозно. Не просто бързо посещение като по времето на Аполо, ами хора, дето живеят там. През 2030-те. Което всъщност звучи едновременно супер вълнуващо и леко плашещо, като се замислиш за логистиката.

Защото Луната? Говорим за преместване на гигантска скала без въздух, без храна, без атмосфера и с приблизително нула пицарии. (Не че не се надявам все още за последното.)

Проблемът с "Ами ще си носим всичко"

Ето къде ми се заплита мозъкът. Планът не е толкова прост — натоварваш няколко ракети с провизии и толкова. Според експерти по космическа логистика, изпращането на неща от Земята до Луната струва около 1,2 милиона долара на килограм. Да го кажа пак: 1,2 милиона. На. Килограм.

Не е печатна грешка. Това са около 540 хиляди долара за половин килограм от любимите ти снаксове.

Ясно е, че качването на всичко от Земята ще стане астрономически скъпо (иронията е нарочна). Плюс си предстви как ракетата ти експлодира по път нагоре с месечната ти доставка на храна. Говоря за лош ден в офиса, ама сериозно.

Тук става интересно: замразена вода и... ядене на астероиди?

Добрата новина? Луната не е съвсем празна. Учени са открили значителни залежи от замразен воден лед близо до южния полюс на Луната — скрити в кратери, дето никога не виждат слънчева светлина. Водата е очевидно нужна за пиене, но ето я го интересната част: можеш да я разделиш на водород и кислород, които после могат да се ползват като ракетно гориво.

Така че астронавтите могат съществено да пият и да зареждат гориво от един и същ източник. Яко, нали?

Ама после стигаме до хранителната ситуация, и тук нещата вземат една доста странна развръзка.

Изследователи сериозно проучват дали астронавтите еднажды няма да могат да ядат астероиди.

Знам. Знам какво мислиш. Ама ме чуй.

Екип от Western University публикува резултати, според които въглеродът, намерен в астероиден прах, теоретично може да се превърне в ядивна храна. Използвали процес наречен пиролиза (загряване без кислород), за да превърнат органични материали в масло, с което бактерии щастливо се нахъсали в биореактор.

Странно ли е? Абсолютно. Ще може ли да храни бъдещите заселници на Луната? Може би.

Ама чакай, има уловка

И това е частта, дето наистина ти дава перспектива. Спомни ли си, че споменах تولждането на кислород, тествано на Марс? Да, станало е. Марсоходът Perseverance успял да произведе около 122 грама кислород за две години.

Това е приблизително колкото едно малко куче диша за 10 часа.

За цял екип от астронавти, дето се надяват да живеят на Луната за продължителни периоди? Ще ни трябва значително повече. Много повече.

Моето мнение

Честно, като чух за изследването с "ядението на астероиди", се засмях на глас. Ама колкото повече мисля за това, толкова повече разбирам, че това точно е вида креативно решаване на проблеми, от който човечеството ще се нуждае.

Не говорим вече за забиване на флаг. Говорим за истински разбираме как хората могат да процъфтяват някъде другаде освен на Земята. И искрено? Фактът, че учените дори обмислят тези неконвенционални подходи, ми дава надежда.

Да, 2030-те може да са оптимистични. Технологията определено се нуждае от много работа. Ама аз лично съм искрено развълнуван да видя накъде отива това.

Пък и, ако астронавтите могат да разберат как да ядат космически скали, може би най-накрая ще решат мистерията защо пицата в хотелите на круизни кораби винаги има такъв странен вкус. (Това е шега, ама и всъщност... някой трябва да проучи това.)

Какво мислиш ти? Ще се запишеш ли за живот на Луната? Кажи ми в коментарите — ще ми е интересно да чуя мислите ти за това космическо приключение, дето явно си уговорихме.