Ето го пак Еци — и този път с нещо наистина странно

Добре де, ще си призная. Обсебен съм от Еци ледения човек от години и нещата само стават по-интересни.

За тези, които още не са чували за него — Еци е най-прочутата замразена мумия на планетата. Меднокаменна епоха, около 3300 г. пр.н.е., и един човек, тръгнал през Алпите, който явно е сбъркал пътя и е останал в ледник за пет хиляди години. Когато през 1991 г. планинари го видели да подава от леда, помислили го за съвременен турист с раница. Сериозно.

Какво става този път?

Става наистина интересно. Учени от Eurac Research в Италия изследват микробиома на Еци — онази цяла вселена от микроорганизми, които обитават телата ни. В последния си експеримент те не се спрели само на бактериите. Започнали да копаят по-дълбоко и попаднали на нещо, което ги накарало да онемеят: древна мая.

Конкретно — четири различни вида студоустойчива мая, оцеляла над пет хилядолетия. Малки организми, тръгнали на това пътешествие заедно с Еци, преживели замразяването му, последвалите топене и повторно замразяване на ледниците. И изглежда, че са си живи-живи и до ден-днешен в останките на мумията.

„Виждаме тук непрекъснатост", казва Франк Майкснер, един от ръководителите на изследването. „Тези мая са придружили Еци в дългото му пътешествие през хилядолетията."

Яко, нали? Представете си — микроскопични оцелели, изминали най-дългото пътешествие в човешката история, а никой дори не е знаел, че са там.

От ледник до фурна

Ама тук историята взема обрат, който хич не очаквах. Учените си казали: „Тези мая обичат студа. Ами ако можем да ги използваме за работа при ниски температури?"

Виж, повечето квасове за хляб се нуждаят от топлина, за да ферментират. Трябва да ги държиш на топло, обикновено стайна температура или повече. Но студоустойчивата мая? Тя си върши работата и без подгряване. По-малко енергия, по-малък въглероден отпечатък, по-щастлива планета.

Затова решили да тестват. Отгледали древните мая, размножили ги и направили опит да направят квас. Ръководителят на изследването Мохамед Сархан дори си признал, че не е пекар. „Никога преди не съм месил хляб — и личеше си", казал той.

Е, честно. Първият ми опит за хляб пък приличаше на спукан фрисби.

Но ето какво е важното — квасът тръгнал. Вдигнал се до 24 часа, ферментирал си като истински квас при стайна температура. Полученият хляб бил „с място за подобрение" що се отнася до вкуса, но идеята била доказана. Тези древни мая ферментират също толкова добре, колкото съвременните, без никакво подгряване.

Защо да те интересува?

Ето какво мисля: да, забавно е да знаеш, че сме пекли хляб от 5000-годишна мая. Но истинската новина е по-голяма.

Говорим за организми, оцелели хилядолетия в екстремни условия. Ако студоустойчива мая може това, представете си какво още може да се крие в пермафроста, в ледени ядки, в древни останки, които още не сме проучили. Тези малки оцелели могат да ни научат на устойчивост, на адаптация, на това как животът се задържа на най-невероятните места.

А що се отнася до практиката — студената ферментация не е просто екзотика. Ако можем да печем хляб, да варим бира и да правим други ферментационни магии без да горим енергия за подгряване — това е истинска печалба за околната среда. Един от изследователите спомена бирата като друга възможност, и честно казано — бих отпил от такава, ако ми предложат.

Еци не спира да ни изненадва

Това, което най-много харесвам у Еци, е че просто не престава да ни изненадва. Вече научихме от него за оръжията от меднокаменната епоха, за диетите с високо съдържание на мазнини (много елен и коза, плюс зърнени храни), и че татуировките били работа още тогава — 61 на брой, документирани. Давал ни е информация за древни здравословни проблеми, за миграционни пътища, за това как са изглеждали дрехите преди хилядолетия.

А сега? Сега помага и за хранителната наука.

Учените ще продължат да го изучават в специалната му камера под нулата в Южнотиролския музей в Болцано, съхранявайки го при условия, имитиращи оригиналния му ледников гроб. Кой знае какво още се крие там, чакащо да бъде открито?

Едно е сигурно: Еци леденият човек си заслужава мястото. Мъртъв е от над пет хиляди години, а все още ни дава нови причини да се вълнуваме от науката.

Ако питате мен, това е най-впечатляващото постижение изобщо.