Кралицата, която историята забрави

Добре, трябва да призная — когато за пръв път чух за тази история, наистина се развълнувах. А това е нещо, защото съм чел много заглавия от рода „Древният Египет открива нова гробница“, които в крайна сметка се оказват, ами, не чак толкова вълнуващи.

Но това? Това е различно.

Става дума за Меретнейт — жена, която може би е била самата първа жена-фараон в египетската история. Не Хатшепсут (познавате я, онази прочутата с фалшивата брада). Не Собекинефру. Става дума за някой, който е живял преди да бъдат построени дори пирамидите.

Преди повече от 5 000 години. Лудница, нали?

Та кой е Меретнейт?

Ето какво прави тази история толкова интригуваща. Меретнейт е живяла по време на Първата династия, само няколко поколения след Нармер — човека, който обединява Горен и Долен Египет и по същество започва цялата история с фараоните.

Според наличните доказателства (които, признавам си, са фрагментарни), Меретнейт е била:

• Вероятно дъщеря на фараон Джер
• Съпруга (и кралица) на фараон Джет
• Майка на фараон Ден

Дотук, всичко изглежда нормално за древноегипетската кралска фамилия. Но ето къде нещата стават интересни.

Когато Джет умира, синът им Ден очевидно е твърде малък, за да управлява. Какво прави Меретнейт? Тя сама грабва жезъла и камшика и поема управлението.

Ако това е вярно, тя би била първата жена в писаната история, управлявала като фараон. Не е ли страхотно?

Проблемът? Никой не можеше да прочете напълно името ѝ

Ето тук детективската история наистина започва.

През 1900 г. прочутият египтолог Флиндърс Питри копае в гробница Y в Абидос, когато открива нещо объркващо. Там има кралска стела (по същество каменен маркер), на която трябва да е изписано името на цар — но липсва обичайната правоъгълна рамка, наречена серех, в която се вписват имената на фараоните.

След това, десетилетия по-късно, през 40-те години на XX в., друг египтолог на име Уолтър Б. Емери открива отпечатъци от печати в гробница в Сакара. Те показват нещо, което прилича на чие то име, щамповано точно до сереха на фараон Джер.

Той е почти сигурен, че пише „Меретнейт“. Колегите му? Не чак толкова.

А онази зърнеста черно-бяла фотография? Тя е била единственото доказателство, с което разполагали. Самият печат? Изгубен. Изчезнал.

Разследващите, които не се отказват

Ето тук на сцената излизат двама съвременни изследователи: Су Кели от Карловия университет в Прага и Кристал Милър от Университета Маккуори в Сидни.

Тези дами решават да погледнат отново на онези стари фотографии. Но не просто да се вглеждат по-внимателно — те използват дигитална магия, за да ги подобрят.

Те превръщат тези зърнести, размити изображения в векторна графика. Без да навлизаме твърде в техническите детайли, векторите са по същество математически представяния на изображения, които могат да бъдат увеличавани, без да се