Една от най-търсените тайни в историята на мореплаването вече има имена

Разказвам ти за експедицията на Франклин — и защо учените най-накрая успяха да върнат тези замразени моряци у дома.

Представи си 1848 г. Две огромни британски кораба — Erebus и Terror — са блокирани в арктическия лед. Заседнали са почти две години. Около 105 оцелели моряци — гладни, замразени, отчаяни — изоставят корабите и започват да теглят лодки през ледената пустиня. Опитват се да стигнат до брега.

Никой не успява.

Това е експедицията на Франклин, и тя преследва историци и археолози повече от век и половино.

Тялото с обърканите вещи

Нещата стават наистина интересни през 1859 г.

Тогава откриват тяло заедно с документи на човек на име Хари Пейглър — включително така наречените "Документи на Пейглър", съдържащи истинска поезия и описания на случилото се по време на експедицията. За историците това е направо съкровище, защото писмени свидетелства от експедицията са рядкост.

Но има един проблем. Личните вещи на тялото не съответстват на длъжността на Пейглър като капитан на формарсла. Повече от 166 години хората спорят: това наистина ли е Хари Пейглър, или някой друг?

Отговорът? Наистина е Пейглър. И екип от университета Уотърло току-що го доказа с ДНК.

Наука вместо празни имена

Изследователите не спират дотук. Те идентифицираха общо четирима моряци:

• Хари Пейглър от HMS Terror ( намерен на 130 километра от другите)
• Уилям Орен, Дейвид Йънг и Джон Бриджанс от HMS Erebus

И четиримата са загинали по време на бягството след изоставянето на корабите. И ето какво ме впечатли: трима от тях са оцелели през първите три години на експедицията, преди най-накрая да загинат. Тези хора не са умрели в началото на пътуването — били са тези, които са се държали най-дълго.

"Идентичностите им потвърждават, че всичките трима са оцелели през първите три години на експедицията и са били сред моряците, които най-накрая са се опитали да избягат от Арктика след изоставянето на блокираните кораби."

Това изречение ме разтърси. Три години в ледения ад, и тези хора все още са се борили за живот.

Журналистът от BBC, който открил собствения си предък

Това е частта, дето ме накара да ахна на глас.

Един от идентифицираните моряци е Джон Бриджанс. Оказва се, че журналист от BBC на име Рич Престон е негов директен потомък.

Представи си: работиш по истории за семейни минало, и изведнъж разбираш, че ТВОето семейство има една от най-известните трагични истории в историята на мореплаването?

"Когато д-р Стентън първо се свърза с мен... беше толкова голяма изненада да чуя, че моята ДНК съвпада с един от моряците от неуспешната експедиция на Франклин."

Рич Престон водеше предаване за генеалогия, което проследява семейни истории. Сега той има най-голямата семейна история изобщо — и изобщо не е подозирал.

Как работи ДНК съпоставянето?

За тези, дето се чудят на науката (и аз бях любопитен!), ето какво направиха изследователите:

Извлекли ДНК от костни останки и я сравнили с митохондриална ДНК (предава се през майките) и ДНК на Y-хромозомата (предава се през бащите) от живи потомци. За всичките четири нови идентификации открили това, което се нарича "генетична дистанция нула" — което е възможно най-близо до перфектно съвпадение.

Но има уловка: нужни са неп прекъснати родословни линии. Това означава директна майчина или бащина линия чак до 1840-те години. Изследователите продължават да търсят повече потомци, които да дадат проби.

Защо е важно

Знам, че звучи като поредната научна археологическа история. Но помисли какво всъщност означава това.

Повече от век тези кости бяха анонимни. Сега вече имат имена. Семействата могат да разберат какво се е случило с предците си — къде са загинали, с кого са били. Това е затваряне на кръга за хора, които никога не са имали отговори.

И за останалите ни? Това е напомняне, че зад всяка историческа трагедия стоят реални хора с реални надежди и страхове. Хари Пейглър е писал поезия в последните си дни. Джон Бриджанс е имал правнук, който пораснал и работил за BBC.

Тези хора вече не са просто сенки. Най-накрая са у дома.