Когато добрите намерения се сблъскат с пчелите

Представи си 1950-те години в Бразилия. Правителството търси решение за тропическите гори. Иска пчели, които да работят в горещината и да носят мед. Проблемът звучи лесен.

Генетикът Уоруик Кер приема предизвикателството. Решава да кръстоса местни пчели с африкански. Африканските са силни производители. Местните са по-спокойни. Звучи като добра идея.

Какво не се отчете

Кер знае, че африканските пчели са агресивни. Надява се обаче, че смесването ще ги направи по-спокойни. Липсва му едно важно нещо – контролът върху експеримента.

В кошера в Рио Кларо държат 35 африкански майки под специални прегради. Преградите не дават достъп на търтеите. Един асистент решава да махне преградите. Резултатът е неочакван.

26 от майките се измъкват и започват да се чифтосват. Новите пчели наследяват агресията и силната работа. Не получават спокойствието на местните видове.

Пчелите започват да се разпространяват

Новите хибриди се наричат африкански пчели. Те се движат на север с 300–400 километра годишно. Вече в края на 1990-те достигат и южните щати на САЩ.

Първата смърт в Америка е регистрирана в Тексас през 1993. През следваните години съобщения за пчели идват от 13 щати.

Защо са толкова ядосани

Африканските пчели не са по-отровни от обикновените. Проблемът е в броя им. В Африка са се развивали под постоянна заплаха от язовци и мравки. Когато едно пчела се усети в натиск, излитат хиляди.

Това поведение се запазва в хибридите. Дори лека заплаха – дете близо до кошер или вятър – може да предизвика голяма атака.

Климатът променя правилата

Африканските пчели не харесват студ. Те са тропически вид. Северът на Америка е бил безопасен до сега. Но глобалното затопляне променя положението.

Изследване от 2014 г. показва, че пчелите ще продължат да се разпространяват. Меките зимни условия им дадат възможност да се напреднат към Oregon и Апачските планини.

Какво може да се направи

Пчеларите се борят с две техники. Едната е „наводняване“ на района с европейски търтеи. Втората е смяна на майките с европейски типи.

Тези мерки помагат само частично. Африканските пчели остават в Америка. Управлението е възможно, но пълното изчезване е трудно.

Заключение

Историята показва как едно малко решение може да създаде голяма проблема за десетилетия. Кер искаше да помогат. Асистентът не мислеше за последствията.

Днес пчелите са част от природата в топлите райони. Който живее там, трябва да бъде внимателен. Просто дава да им пространство.

Има една важна поука. Преди да се опитваме да създаваме хибриди, трябва да гарантираме, че защитните мерки са сигурни.