Наследството на 6 август 1945

Когато си представяме Хирошима, най-често мислим за опустошението. Хиляди загинали. Град в развалини. Радиация, която преследва оцелелите с поколения.

Но ето нещо, което не всеки знае: бомбата не само разруши. Тя и създаде.

В развалините учените откриха това, което наричат "хирошимати" — миниатюрни стъкловидни частици. Те се образували, когато ядреният огнен гьол изпарил всичко наоколо. Коли, сгради, улично осветление, тръби — всичко мигновено се превърнало в плазма и после отново се втвърдило за секунди. Чиста наука.

Какво точно откриха?

Лука Бинди, минералог от Флорентинския университет, събрал и анализирал тези частици. Повечето метални фрагменти били обикновени — стандартни желязно-хромови сплави. Такива има навсякъде.

Но след това дошло нещо неочаквано.

Една малка метална частица имала състав, който никой не бил виждал: желязо-силициева сплав със структура, която не се поддава на класификация. Не е точно квазикристал, но много прилича. Като да откриеш братовчед на нещо, което не би трябвало да съществува изобщо.

Защо е важно?

Ето какво ме впечатлява: не можем да направим това в лаборатория. Поне засега.

Условията в огнения стълб били екстремни — температури до почти 8000 градуса Целзий. Всичко на земята се изпарило и после се охладило с невероятна скорост. При нормални обстоятелства металите се охлаждат бавно и образуват предвидими кристални модели. Но тук? Това било светкавично закаляване, което заключило атомите в конфигурации, чието възпроизвеждане не ни е известно.

Замислете се: това е единственият естествен пример на този материал в света. Образувал се веднъж, на една сутрин през август 1945, и оттогава стои в развалините. Чакал някой да погледне достатъчно внимателно.

Прозорец към екстремни среди

Най-интересното за мен е какво ни учи това за планетарната наука. Квазикристали са откривани в метеорити — фрагменти от древни сблъсъци на астероиди. Сега имаме доказателства, че подобни структури могат да се образуват при ядрени взривове.

Това означава, че нашите атомни тестове ни дават поглед върху видовете насилствени, високоенергийни събития, оформили Слънчевата система. Същата физика, протекло в ядрения огнен стълб, може би е действала преди милиарди години, когато астероиди са се удряли в Земята и други планети.

Има нещо едновременно обезпокоително и дълбоко в тази връзка. Най-разрушителната сила, която човечеството е създавало, ни учи за фундаменталните процеси на космоса.

По-голямата картина

Разбира се, не мога да пиша за това, без да призная най-важното: това откритие идва от едно от най-ужасяващите актове на война в човешката история. Над 70 000 души загиват мигновено на 6 август 1945. Безброй други страдат от лъчева болест в дните и годините след това. Хирошимитите съществуват заради тази трагедия.

Има неудобно напрежение тук — научно любопитство към материали, родени от масова смърт. Но смятам, че има стойност в разбирането на всяко измерение на случилото се, дори микроскопичното. Тринити тестът (първата ядрена детонация, месец преди Хирошима) създал подобни материали — зеленото стъкло, намерено в Ню Мексико. Тези находки не са просто научни любопитства. Те са криминалистични доказателства за това, което ядрените експлозии правят.

Какво следва?

Бинди и екипът му смятат, че има още какво да се научи от тези материали — потенциално прозрения за бъдещ дизайн на материали. Това е голямо "потенциално", но обичам, че науката продължава да ни изненадва. Все още откриваме неща за събития от преди 79 години.

И честно казано, това е част от красотата на науката. Понякога най-невероятните открития се крият на най-неочаквани места — дори в пепелта на трагедията.