Когато "гаден" става "революционен"

Представете си: почиствате руля на изследователски кораб, надниквате в шахтата и виждаш... черна лепкава маса. Обикновено човек би си казал "фуу, гадост" и минал по-нататък. Но Дъг Рикетс, главният механик на Големия езерен наблюдателен център в Минесота, се заинтригува. Събира проба и я zanесе на биолози от Университета в Минесота, Дулут. И знаете ли? Това се оказа най-доброто решение на живота му.

Неочаквания сюжетен обрат

Тук започва истинската лудост. Учените анализират тая мистериозна лепнеж – кръщавайки я шеговито "ShipGoo001" – и очакват обикновена кал и разложение. Вместо това откриват ДНК. Не развалена, не оскъдна. Жива генетична информация от организми, които никой досега не е виждал.

Един микроб е цял нов ред археи. За онези, дето не се вълнуват от микробни класификации, това е все едно намираш нова клонка на дървото на живота в корабна мръсотия. Плюс това има следи от нов бактериален тип. Не просто нов вид – а цяла нова област в биологията, която мислехме, че познаваме наизуст.

Откъде дойдоха тези чудеса?

Най-голямото объркване е как тези безкислородни микроби са се размножили в кораб, който плава в богати на кислород Големи езера. Вероятната версия? Те са чакали в покоя в мазнината за руля. Когато условията станат топли, стабилни и без кислород – събуждат се и си устройват микроскопична тържественост.

Това ни напомня: построихме машини по цял свят, но рядко се чудим какво се крие вътре в тях. Хидротермални извори и горещи извори са звезди, но рулевата кутия на кораб явно е също толкова интересна.

Защо това е важно

Ето какво ме вълнува: Някои от тези микроби произвеждат метан. Завижда гадно, но метанът може да се превърне в биогориво. Източник на чиста енергия, скрит в корабна мръсотия. Кой би го помислил?

Още по-важно – това показва как работи науката. Един от учените, Коди Шийк, каза нещо умно: рядко имаш време просто да ровеш и виждаш какво ще намериш. Винаги има срокове за грантове, проекти, статии. Чисто любопитство? Лукс.

Но "ShipGoo001" се случи точно заради човек, който не хвърли лепнежа, а го проучи. Понякога най-добрите открития идват от "глупави" въпроси и нюхане по инстинкт (само метафорично – миризмата е ужасна).

Бъдещето е лепкаво

Екипът вече реконструира 20 генома и ще ги пусне публично. Други учени по света ще ги изучат – какво са тези неща, как работят, какво можем да научим. Подготвят и статия за научен журнал, за да чуем всички за най-мастната находка в Големите езера.

Най-яркото? Това не е единичен случай. Ако лепнежът е в руля, какво се крие в трюмовете на товарни кораби, в нефтопроводи или в системите за пречистване на плавучи станции? Човешките конструкции са апартаменти за микробни цивилизации.

И аз съм за! В свят, където се тревожим какво унищожаваме, е хубаво да видим, че животът намира начин в най-неочаквани места.