Свитъците, които времето (почти) забрави

Едно доста странно проучване

Когато за първи път прочетох за това проучване, се наложи да го препрочета два пъти. Не можех да повярвам какво точно са направили учените.

Те нарочно са палели папирусови свитъци. Използвали са автентични египетски материали, дали са на гимназисти да пишат с тръстикови пера, навивали са свитъците и после са ги хвърляли в пещ с висока температура. Докато целият папирус не стане напълно черен.

И знаете ли какво? Това си е чиста гениалност.

Защо изобщо са го направили?

Нека ви обясня. Представете си, че стоите в Херкулан, Италия, преди почти 2000 години. Везувий е на път да изригне с една от най-катастрофалните вулканични експлозии в историята. За часове целият град е погребан под вулканична пепел.

Но ето какво повечето хора не знаят — пепелта не само е запазила сгради и тела. Тя е запазила нещо далеч по-ценно: цяла библиотека.

Става дума за около 1800 папирусови свитъка, оцелели след катастрофата. Те не са копия на копия като много от античната литература. Това са оригинални творби, книги директно от древните интелектуални среди, замразени във времето от вулканичното унищожение.

Уловката? Те са напълно нечетливи. Свитъците са толкова крехки, че опитът да ги развиеш обикновено ги превръща в купчища черен пепел и прах. С векове изследователите се мъчат да прочетат дори малка част от тези древни съкровища.

Моментът на просветление

Тогава се намесиха Дъглас Сайлър и екипът му от Бъркли SETI. Тяхната гениална идея? Проблемът може би не е в самия свитък — а в мастилото.

Виждате ли, древните мастила не са били еднакви. Някои са били направени от въглерод (по същество горящо дърво, смесено с вода), а други са съдържали метални елементи като олово. И тук става интересно за изследователите: оловото поглъща рентгенови лъчи много по-силно от въглеродизирания папирус.

Затова идеята им беше проста по концепция, но революционна по практика: ако могат да сканират въглеродизирани свитъци с рентгенова технология, оловото в определени мастила щеше да "светне" на фона на изгорелия материал. Компютър след това можеше виртуално да развие и прочете скрия текст, без дори да докосне крехкия свитък.

Тестване на теорията

За да докажат, че концепцията работи, Сайлър направи нещо, което звучи абсолютно лудо. Снабди се с автентичен египетски папирус и традиционно мастило от сажди от Япония. Плати на гимназисти да напишат пасажи от "Междузвездни войни", Библията и дори цитати от сериала "Границите на възможното".

После дойде частта с паленето.

Нави папируса, запечата го в контейнер и го постави в пещ с висока температура, докато не се въглероди напълно — имитирайки точно какво се е случило с онези свитъци по време на изригването на Везувий преди почти две хилядолетия.

Резултатите бяха поразителни. Дори минимални количества олово в мастилото създаваха сигнал 25 пъти по-силен от заобикалящия го изгорен папирус. Писането сякаш подскачаше от сканиранията.

Защо е толкова важно

Нека ви дам малко контекст.

Почти всичко от древността е изгубено. Войни, пожари, разпад, просто безгрижие — те са унищожили огромната част от античната литература. Това, което имаме от Древна Гърция и Рим, е само малка част от това, което първоначално е било написано. Много философски трактати, научни трудове, поезия и истории просто са изчезнали, преди някой да може да ги препише.

Но херкуланските свитъци може би съдържат текстове, за които смятахме, че са завинаги изгубени.

Според Лий Пакард-Грамс, докторант по археология в Бъркли, консултант по проекта: "Залаганията са най-големите в историята на гръцката литература."

Без натиск, нали?

Практичен път напред

Ето какво прави този подход особено вълнуващ: той не е просто теоретично възможен, а практически осъществим.

Изследователите откриха, че сравнително евтин преносим рентгенов скенер може да открие оловно базирано мастило в изгорени свитъци. Това означава, че кураторите потенциално могат да проверят цели колекции, идентифицирайки кой свитъци най-вероятно съдържат четливо съдържание, преди да се ангажират с продължителни и скъпи пълни сканирания.

С други думи, това е система за сортиране на древната литература.

Екипът сега по същество призовава изследователите, работещи с херкуланската колекция, да започнат систематично да тестват за оловно базирани мастила. Ако дори малък процент от тези 1800 свитъка съдържат олово, може да гледаме към възстановяването на творби, които човечеството не е чело от две хиляди години.

Какво може да открием?

Свитъците, които вече успяхме да прочетем — чрез мъчителното и често разрушително физическо развиване — съдържат предимно произведения на Филодем, епикурейски философ, живял в Херкулан около век преди изригването. Те вече се оказаха ценни за учените.

Но има стотици непрочетени свитъци в колекции в Италия, Франция и Англия. Някои може би съдържат напълно неизвестни творби. Изгубени диалози от древни философи. Научни трактати. Поезия. История. Изгубените гласове на древния свят.

И сега, благодарение на изследователи, готови буквално да си играят с огъня, може би най-накрая имаме начин да ги чуем отново.

понякога най-добрият начин да запазим миналото е да разберем как е било унищожено. В този случай, имитирайки това унищожение при контролирани условия, учените може би ще ни върнат думи, за които никога не сме мислили, че ще прочетем.

Не знам за вас, но аз намирам това за абсолютно невероятно.

Източник: ScienceDaily