Ето какво мисля…

Не искам да ти разваля деня, но се замислял ли си какво се случва, когато изравним гората със земята, за да построим поредния мол? Да, губим някое и друго дърво, разгонваме катерици — но всъщност разрушаваме една невероятно сложна система, която е отделена милиони години, за да държи определени болести далеч от нас.

Наскоро прочетох едно проучване в списание Nature и ми призля. В добрия смисъл на „събуди ме от сън".

Учените искали да разберат защо болестните огнища стават все по-чести и по-важното — откъде идват, преди да излязат извън контрол.

Това, което открили, е едновременно очевидно и плашещо: ние сме проблемът.

Холоценът стана нещо сериозно

Ето каква е работата. През по-голямата част от човешката история болестите си стояха на едно място. Вирус циркулира сред прилепи в пещера? Той си остава сред прилепите. Патоген обитава комари в даден блатист район? Той си е там.

После обаче дойдохме ние и започнахме да правим онова, което хората правят — строим, разширяваме се, консумираме. И всеки път, когато нахлуваме в нова екосистема, всеки път, когато кастрим гора или заливаме с бетон влажна зона, ние по същество разпращаме покани за среща с болести, които никога не са виждали човек.

„Откриваме доказателства за силна и последователна човешка следа върху болестите, което предполага, че през следващите десетилетия рискът вероятно ще се увеличи, освен ако не настъпят съществени промени в човешката дейност."

Това е цитат на учените и честно? Толкова тежи, че чак искаш да седнеш и да гледаш през прозореца известно време.

Какво всъщност казва науката

Екипът анализирал данни за огнища по целия свят и идентифицирал пет основни фактора, които движат появата на болести:

1. Откриване и наблюдение Ето една жестока истина: откриваме огнища там, където реално ги търсим. Градските райони с болници и пътища се следят непрекъснато. Отдалечени села до обезлесени терени? Не чак толкова. Това означава, че някои горещи точки може просто да са места, където учените са си сложили лагер.

2. Социално-икономически условия Бедността, липсата на достъп до здравеопазване, районите с много добитък — всичко това създава перфектна буря. Когато хората вече се борят за оцеляване, болестта просто добавя рана върху раните.

3. Унищожаване на екосистеми Когато разкъсваме местообитания, не просто губим видове — разрушаваме цялата мрежа от живот, която поддържа баланса. Биоразнообразието не е просто модна дума; то е естествената система за контрол на болестите.

4. Промени в земеползването Минно дело, селско стопанство, разрастване на града — тези дейности не просто променят пейзажите, а променят правилата на играта между хора и диви животни.

5. Климатичните промени И тук става наистина страшно. Покачващите се температури разширяват обхвата на комарите, кърлежите и други преносители на болести. Бубулесите, които някога живееха само в тропиците, вече се виждат на места, които преди бяха твърде студени за тях.

Защо да те интересува?

Знам какво си мислиш. „Сара, аз не съм нито ученик, нито политик. Какво да правя с тази информация?"

Справедлив въпрос. Ето какво мисля: разбирането на проблема е първата стъпка. Когато осъзнаем, че обезлесяването не е просто екологичен проблем, а проблем на общественото здраве, започваме да гледаме на тези привидно абстрактни неща по различен начин.

Всяка гора, която оцелява, върши двойна работа — съхранява въглерод И държи опасни патогени далеч от хората. Това е услуга, която си струва да забелязваме.

Учените също отбелязват, че смекчаването на климатичните промени може да има огромно въздействие върху превенцията на болести. Така че тези соларни панели? Електрическата кола? Намаленото месо? Те не са добри само за планетата — те са добри за предотвратяването на следващата пандемия.

По-голямата картина

Не съм тук да те заливам с негативизъм до пълна безпомощност. Но мисля, че трябва да си кажем по-честната история за това какво всъщност струва унищожаването на природата.

Третирали сме природата сякаш е нещо отделно от нас — сякаш можем да я одерем и да не видим последствия. Но истината е, че не сме отделени от природата. НИЕ СМЕ природата. И когато разрушаваме системите, поддържащи баланса, не наказваме някое далечно екопространство. Създаваме условия, при които болестите да скачат в нашите общности, болници и накрая — в собствените ни тела.

Следващата пандемия се „формира на ръба на изчезващите гори". Това не е метафора — това е предупреждение от учени, които гледат данните.

Какво правим тогава? Честно? Обръщаме внимание. Гласуваме за лидери, които взимат сериозно общественото здраве и екологичната политика. Подкрепяме природозащитните инициативи. Искаме прозрачност за това как веригите ни на доставки допринасят за обезлесяването.

И може би, съвсем може би, започваме да виждаме, че защитата на природния свят не е някакво хипарско занимание за дървета. Това е всъщност най-практичната форма на самосъхранение, която може да си представим.

Оставай любопитен, приятели.