Съседката ни – Странната
Винаги съм смятал, че Венера е онеправдана. Марс прибира цялото внимание – всеки иска да прати роувъри там, говори за колонии, мечтае за възможностите на Червената планета. А Венера? Венера просто... съществува. Забулена в облаци, по-гореща от фурна, и сякаш безсмислена.
Но ето какво: Венера е всъщност по-странна от Марс по много начини. И ново проучвание я направи още по-странна.
Учени от Калифорнийският университет в Ривърсайд предложиха нещо, което честно казано звучи като сюжет на научнофантастичен роман. Те предполагат, че Венера може би е имала луна – и че тази луна все още е там. Да, ама не. В смисъл, част от Венера.
Остави това да подейства за момент.
Луната, Която Стоеше Твърде Близо
Ето каква е работата. Ние, земляните, имаме доста приятна сделка с нашата луна. Тя си обикаля там, създава приливи, прави разходките през нощта по-романтични и бавно се отдалечава от нас с около 4 сантиметра годишно.
Това отдалечаване става заради въртенето на Земята. Планетата ни се завърта веднъж на всеки 24 часа, и част от тази ротационна енергия се прехвърля към луната, като я бута полека навън с времето. Това е бавно разделяне, но все пак разделяне.
Сега си представете обратния сценарий. Ами ако вашата планета се върти толкова бавно, че вместо да отдалечава луната, я притегля навътре?
Това по същество е какво се случва с Венера.
Венера се нуждае от около 243 земни дни, за да завърши едно завъртане. Това е невероятно бавно – дори по-бавно от времето, което ѝ трябва да обиколи Слънцето! Това означава, че вместо луна да се придвижва нежно навън като нашата, луна около Венера бавно ще се насочва навътре докато... ами докато се разбие в планетата.
Компютърен Модел Разказва Историята
Изследователят зад тази идея, Стивърн Кейн от UC Riverside, пусна компютърни симулации, за да тества хипотезата. Първо валидира модела си със Земята и нашата луна (уверявайки се, че правилно възпроизвежда това, което вече знаем), след това го приложи към Венера с различни хипотетични размери на луни.
Резултатите бяха доста поразителни.
"Бях шокиран," сподели Кейн. "Мислех си, че сигурно широкото разнообразие от сценарии, които разглеждах, ще доведе до различни резултати. Но всичко тръгна повече или по-малко в една посока."
В почти всяка симулация луната най-накрая се удряше в Юпунтер. По-големите луни се разбиваха по-бързо, но изходът беше един и същ: гравитационна гибел.
Така Ли Се Случи Наистина?
Ето къде трябва да внимавам. Това не доказва, че Венера някога е имала луна. Проучването показва, че АКО Венера е имала луна, тя вероятно не би могла да оцелее дългосрочно. Условията просто не са подходящи за лунна стабилност.
Но това не прави нещата по-малко интересни – всъщност ги прави още по-интересни за мен.
Защото ако Венера е имала луна, която се е разбила в нея, това сблъскване щеше да е абсолютно колосално. Говорим за огромна енергия, драматични промени в ротацията на планетата, вероятно мащабни геоложки размирици.
И това ни води до наистина лудата мисъл: може ли това сблъскване с луната да е формирало Венера в ада, който виждаме днес?
Връзката с Живота
Венера може и да ври сега, но има растящи доказателства, че не винаги е било така. Някои учени смятат, че нашата близначка планета може би е имала течна вода, може би дори океани. Може би дори условия, подходящи за живот.
Но нещо се е променило.
Гигантският удар на луна – ако това се е случило – можеше да промени фундаментално еволюцията на Венера. Можеше да повлияе на въртенето ѝ, климата ѝ, геологията ѝ. Можеше да заличи каквото и да е земеподобно минало, което Венера може би е имала.
Това е обезпокояваща мисъл, нали? Съседката ни може би е била жив свят, със собствени океани и може би дори свой собствен живот. И тогава, в продължение на милиарди години, тихо е погълнала луната си и се е превърнала в токсичната, смазваща пещ, която виждаме днес.
Какво Означава Това за Търсенето на Живот другаде
Отвъд нашата слънчева система, това изследване има по-големи последици. Когато учените търсят потенциално обитаеми планети около други звезди, те често се оглеждат за земеподобни светове. Това проучване подсказва, че дори планети, сходни със Земята по размер и структура, може да имат коренно различни лунни истории – и тези истории може да определят дали животът изобщо е имал шанс.
Стабилна луна може да е по-важна за обитаемостта, отколкото осъзнавахме.
Не знам какво мислиш ти, но аз гледам на Венера различно сега. Тя не е просто провалилият се близнак на Земята или планетарна поучителна приказка за парников ефект, който е излязъл извън контрол. Тя може да е свят, преживял своята тиха трагедия – свят, който не е успял да задържи луната си и вероятно е загубил нещо безценно в процеса.
Кара те да се чудиш какви тайни все още се крият в онази гъста, токсична атмосфера, нали?
Източник: ScienceDaily