Дясната срещу лявата: Защо „огледалната“ живот може да бъде най-голямото ни предизвикателство?

Опитайте се да обуете лява ръка с десната ръка. Неудобно е, нали? Пръстите не съвпадат, движението е сковано и просто... не става.

В химията има нещо точно толкова странно. То се нарича хираलिटी (или „огледалност“). Представете си молекула, която има две версии: двете имат едни и същи атоми, свързани по един и същ начин, но са огледални образи на себе си. Точно като вашите ръце – можете да ги поставите една върху друга, но никога няма да съвпаднат идеално.

Тук идва магията (и малкото напрежение): цялата живот на Земята е „десен“. Нашето ДНК, захарите в кръвта ни и аминокиселините ни са изградени от молекули, които се въртят в една специфична посока. Но какво би станало, ако съществуваше живот, изграден изцяло от „левите“ версии на тези молекули? Учените наричат това „огледален живот“.

Защо това е важно, ако още не сме го видели?

Не очаквайте утре сутрин да видите „огледални“ извънземни в градината си. Огледалният живот е чисто теоретичен концепт. До момента не сме открили такъв във природата и не сме създали такъв в лаборатория.

Но защо учените „се потят“ по темата? Ако в бъдеще успеем да създадем огледални организми чрез синтетична биология, те може да бъдат изключително трудни за контрол.

Помислете логично: ако „огледална“ бактерия попадне в природата, тя може да бъде почти неуязвима. Нашите имунни системи може да не я разпознаят като „враг“, а естествените хищници може да не могат да я „сварят“ или усвоят. Това би било като игра на шах, в която едната страна има фигури, които просто преминават през другите, без да се докосват.

Как да разпознаем „имитатора“ с помощта на светлина?

Как ще открием нещо, което е химически идентично на обикновения живот, но е „завито“ в грешната посока?

Екип от университетите в Стратклайд и Дъръм (Великобритания) предложиха гениално решение: да използваме светлина.

Техният метод се нарича „циклично поляризирана луминесценция“ (CPL). Ако някога сте гледали 3D кино с специални очила, сте видели нещо подобно на действие.

Идеята е да се използват специални „флуоресцентни сонди“ – помислете за тях като за миниатюрни, светещи молекулярни стикери. Те се залепват за конкретни части от клетката. Когато светнат, те излъчват светлина, която се „въртя“ в определена посока (ляво или дясно). Анализирайки това завъртане, учените могат да създадат „молекулен отпечатък“.

Ако светлината се върти по един начин – това е нормален живот. Ако се върти в обратната посока – значи сме открили огледален организъм!

Безопасност преди всичко

Учените обаче не се надценяват. Те знаят, че една единствена сонда може да даде грешен резултат (фалшива тревога). Затова предлагат използването на „коктейл“ от различни сонди, за да са напълно сигурни в резултатите си.

Както казва д-р Луис Маккензи, един от водещите изследователи: не очакваме огледалният живот да се появи утре, но е много по-добре да имаме подготвена фенерка, преди да влеземе в тъмна стая.

Това е невероятен пример за това как „детективската работа“ на молекулярно ниво може един ден да защити целия ни свят от биологични изненади.