Когато мечтите се сбъскват с лошата журналистика
Искам да ви разкажа за една от най-зрелищните издателски катастрофи в историята. И най-лудото е, че изобщо не е трябвало да се случи.
Предствате ли си: 1983 г., списание Stern в Германия обявиха, че са се сдобили с 60 тома лични дневници на Адолф Хитлер. Шейсет тома! Писaни от 1932 до 1945 г. Целият свят полудя. Лондонският Sunday Times веднага извади над милион долара за правата да публикува откъси.
Направена е пресконференция. Експерти кимат мъдро. Процесът на автентизация... ами, да речем, че имаше такъв.
Тук става неловко. Само след две седмици всичко се сгромоляса. Дневниците са фалшиви. Изцяло, напълно, с клатене на глава фалшиви.
Хартията, която е трябвало да издаде истината
Бихте си помислили, че преди да дадат 3,7 милиона долара (което е около 11 милиона днес), някой можеше да провери дали хартията е от правилната епоха?
Изненада: Не го направиха.
Оказа се, че дневниците са писани на хартия, произведена след 1945 г. След като Хитлер вече го нямало. Кориците били състарени с чай. Чай! Точно както баба ми правеше с някогашните си писма, за да изглеждат стари.
А подписът? Пълен провал. Куяу — истинският фалшификатор, криещ се под фалшивото име "Конрад Фишер" — случайно написал "FH" вместо "AH" върху кориците. Това е "Фридрих Хитлер", а не "Адолф Хитлер". Не съм сигурен дори, че "Фридрих Хитлер" изобщо съществува.
Сюжетът, от който Холивуд би се изчервил
Историята зад тези "открити" дневници била чиста фантазия. Трябвало да са изгубени при катастрофа на самолет към края на Втората световна война, после да стоят скрити в обор за десетилетия. Герд Хайдеман, репортерът, довял тази златна възможност на Stern, удобно пропуснал малката подробност, че е прибирал пари от сделката.
Като връх на всичко, съдържанието било... как да кажа, забележително ласкателно към Хитлер. Според тези дневници, нашият човек нямал нищо общо с Холокоста и смятал, че Третият райх е малко прекалил с преследването на евреите.
Сериозно? Човекът, организирал Холокоста, е смятал, че са прекалили?
Дори по време на пресконференцията хората били скептични. Но до тогава толкова много пари били сменени собственици, че всички изглеждали решени да се преструват, че е истинско.
Бедствието "Автентизация"
Ето тук наистина губя уважение към големите в стаята.
Поканили Хю Тревър-Ропър, известен британски историк, да удостовери автентичността на дневниците. Той ги подкрепил публично. Кариерата му по същество приключила след това.
Защо повярвал? Според неговите думи, основно заради големия брой страници. Знаете, защото разбира се Хитлер е водил подробен личен дневник, въпреки че никога през целия си възрастен живот не е водил такъв.
Междувременно, Stern казали на Тревър-Ропър, че са направили химически анализ на хартията. Не са. Просто го казали? И той повярвал?
Какво се случи с фалшификатора
Конрад Куяу (истинското име, да не забравяме) се признал за виновен и лежал около три години в затвора. Герд Хайдеман получил над четири години за ролята си в измамата, включително присвоените пари.
Но ето я и най-смешната подробност: когато Куяу излязъл от затвора, започнал нова кариера — продавал "автентични фалшификати" на прочути картини. Човекът буквално написал книга, озаглавена Истинските дневници на Хитлер, и чел лекции за това как се фалшифицират документи.
Изобщо не се разкайва.
Поуката (защото има такава)
Какво можем да научим от цялата тази бъркотия?
Първо, може би да провериш стоката дали е истинска, преди да дадеш милиони. Второ, бъди подозрителен, когато нещо изглежда твърде хубаво, за да е истина — или твърде удобно. И трето, фактът, че нещо е скъпо и идва с експерти, казващи, че е автентично, не означава, че можеш да пропуснеш да си свършиш сам домашната.
Измамата с дневниците на Хитлер е история за алчност, самонадеяност и отчаяната човешка нужда да вярваш в нещо сензационно. Напомня ни, че дори "експертите" могат да сбъркат катастрофално, когато искат нещо да е вярно достатъчно силно.
Понякога скучният отговор — най-вероятно е фалшиво — е правилният.