Когато планината погълна хората: Трагедията в тунела Монблан

Представи си следното: Шофираш през планина. Не покрай нея — през нея. Седем километра пълен мрак под Алпите, свързващ Франция и Италия. Някога това се смяташе за инженерно чудо.

Сега си представи дим, пълнещ тунела. Жега, която стопява метал. И никакъв изход.

Това не е сюжет за филм на ужасите. Това се случи на 24 март 1999 г. в тунела Монблан. И историята му и до днес кара инженерите да треперят.

Всичко започна с един камион

Белгийският шофьор Жилбер Деграв возеше маргарин и брашно през тунела онази сутринта. Никой не знае със сигурност какво предизвика пожара — едни обвиняват камиона му, други още спорят. Но онова, което знаем, е ужасяващо.

Маргаринът се разтопи. И тук нещата станаха наистина страшни: когато загрееш огромно количество маргарин, не се получава само бъркотия. Образува се па̀ра. Запалима па̀ра. Температурата в тунела скочи до почти невероятните 1000 градуса по Целзий.

За сравнение? Това е по-горещо от пещ за дърва за пица. Достатъчно горещо, за да отслаби стомана. Достатъчно, за да срути бетонни тавани.

Бункерите трябваше да спасят хората

Ето кое ме впечатлява в тази история. В тунела имаше аварийни убежища — малки убежища на всеки 600 метра, проектирани да пазят хората от огъня до четири часа.

Четири часа. Ала пожарът гореше петдесет.

Бункерите се превърнаха в гробници вместо в убежища. Хората дори не можаха да стигнат до тях — димът беше толкова гъст, а тъмнината толкова пълна, че падаха право на пътя. Тридесет и девет души загинаха — сред тях и 36-годишният охранител Пиерлучио Тинаци, който се втурна ВЪВ（火） огъня да спасява другите. Така и не излезе.

Хаосът на две държави

Ето какво ме шокира, когато прочетох за случилото се: тунелът се управлява съвместно от Франция и Италия. Две държави. Две системи от процедури. Два различни протокола за спешни случаи.

И през онзи ден? Нещата се влошиха още повече.

В един момент италиански служители пуснаха чист въздух в тунела, за да помогнат за разнасянето на дима. Но вместо да помогне, този чист въздух подхрани пламъците и тласна пожара към френската страна — към блокираните шофьори, които можеха да оцелеят иначе.

Това не е просто конструктивна грешка. Това е комуникационен провал. Провал на въображението как бедствията се развиват, когато не мислиш ясно.

Какво се промени

Тунелът остана затворен три години след пожара. Възстановиха срутените секции, монтираха противопожарни материали и изцяло преработиха системите за безопасност. Нови вентилационни конструкции. По-добри аварийни изходи. Координирани протоколи за реагиране, с които и двете държави наистина се съгласяват.

Съдебното дело в крайна сметка призна 13 души за виновни — включително Волво, обвинена в недостатъчна поддръжка на спирачките на камиона. Дали това е справедливо, все още се спори, но принуди индустрията да приеме много по-сериозно предотвратяването на пожари в товарните превозни средства.

Днес на входа на тунела всяка година се провежда мотоциклетен митинг, почитащ Тинаци и всички, които не излязоха.

Защо това има значение и днес

Ние строим тунели навсякъде сега. Под планини, под cityта, под водни басейни. Те са невероятни инженерни постижения. Но бедствието в Монблан ни напомня, че тези тунели съществуват в пространство, където обичайните правила не важат.

Огънят се държи различно под земята. Димят няма къде да отиде. Жегата се натрупва и натрупва. И когато нещата тръгнат зле, те тръгват зле бързо.

Следващия път, когато шофираш през планински тунел, отдели мисъл за инженерите, които са го проектирали — и за бедствията, които са ги научили да го направят по-безопасен. Защото зад всяка предпазна мярка, която виждаш днес, вероятно стои история като тази — урок, платен с човешки животи.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/a71843968/mont-blanc-tunnel-fire