Когато капитанът умря, а корабът изгоря: Тъжната история на S.S. Morro Castle

Представи си следното: есента на 1934-та, пътуваш с луксозен круизен кораб, който тъкмо се връща от Хавана. Джазът свири, шампанското се лее, а всички очакват най-вълнуващото събитие на пътуването — галабала в последната нощ.

После капитанът пада мъртъв.

Към сутринта повече от сто души са изчезнали.

Това не е сюжет на криминален роман — случило се е наистина с кораба S.S. Morro Castle. И честно казано? Истинската история е по-странна от всичко, което въображението би измислило.

Пътуването, обрекло Morro Castle

Morro Castle си беше истинска красавица. Построен през 1930-а от корабостроителницата Newport News Shipbuilding във Вирджиния, този 508-футов гигант струваше 5 милиона долара и принадлежеше на Ward Line — компанията, която превозваше поща и товари между САЩ и Куба. Представи си го като полулуксозния вариант — не Titanic ниво, но определено нещо повече от обикновен товарен кораб.

На 7 септември 1934-та Morro Castle потегли на 174-тото си пътуване от Хавана към Ню Йорк. До този момент всичко вървеше гладко. Докато пътниците не забелязаха, че нещо не е наред.

Капитанът е мъртъв. Какво следва?

Ето тук започва най-интересното. Капитан Робърт Уилмот е намерен мъртъв в каютата си. Без предупреждение, без следи от борба — просто мъж, който внезапно пада мъртъв в най-неподходящия момент.

Корабният лекар го прегледал и обявил причината за смъртта: "остро храносмилане". Не съм лекар, но нещо в това заключение не ми се струва убедително. Напълно здрав капитан умира внезапно, и обяснението е храносмилателни проблеми? Дори през 30-те години това звучи като разтягане на конци.

Галабалата, която всички очакваха с нетърпение? Разбира се, отменена. Но ето какво: разследването на смъртта на Уилмот така и не тръгна сериозно. И не може да не се запитам дали някой не е искал нещата да останат неразкрити.

Нощта, в която всичко отиде по дяволите

Само часове след като тялото на капитана беше открито, около 3 часа сутринта на 8 септември, пожари избухнаха на кораба. Не един пожар — множество пожари, в различни локации едновременно. Един започна в килера на писателската стая, а друг пламна някъде другаде по същото време.

Не знам как е при теб, но когато множество пожари избухнат на различни места в рамките на часове, усещането ми за конспирация се пробужда.

С timing-а става още по-интересно, когато знаеш, че един ураган приближаваше. Изпълняващият длъжността капитан Уилям Уормс взе съмнителното решение да продължи към Sandy Hook вместо да потърси незабавно пристанище. Със 30-милни ветрове, брулещи кораба, пламъците имаха перфектни условия да се разпространят като горска пожарище.

Кораб, проектиран за бедствие

Ето тук се намесват конструктивните провали на Morro Castle. Интериорът беше великолепен — всичко онова лакирано дърво му придаваше елегантен и луксозен вид. Но същото това красиво дърво стана невероятно гориво за нарастващия ад.

А системите за безопасност? Да кажем просто, че не бяха от последна дума. Корабът разполагаше с 42 пожарни хидранта, но те работеха ефективно само ако по-малко от 10 бяха в употреба едновременно. Освен това водното налягане падаше до практически нищо. Представи си как гледаш кораба си да гори, а пожарникарите буквално не могат да загасят пламъците, защото твърде много хора се опитват да помогнат.

Реакцията на екипажа също е занимавала изследователите с десетилетия. Те не вдигнали тревога веднага — според слуховете заради това, че не искали да събудят пътниците. Когато всички осъзнали сериозността на ситуацията, вече било твърде късно. Изпълняващият длъжността капитан Уормс дори не отишъл да огледа щетите — нещо, което изглежда почти невероятно.

Лиabáчната трагедия

От 12-те лиabáчни лодки на борда, само шест били спуснати. И ето една раздираща сърцето подробност: дори не всички от тях били правилно напълнени с хора. Някои лиabáчни лодки буквално били заседнали на място, защото били боядисани и боята изсъхнала преди някой да се сети да ги пусне във водата.

Можеш ли да си представиш ужаса? Да гледаш твоят изход да е блокиран от нещо толкова обикновено като мокра боя.

Пътниците нямали друг избор освен да скачат във водата — тъмна, развълнувана вода. Някои умрели при удара. Други се удавили, защото не знаели как правилно да държат спасителните си жилетки. По средата на ураган. В тъмнината.

Зовът за помощ, който дошъл твърде късно

Първият SOS сигнал стигнал до нюджърсийска радиостанция, но имало забавяния в разпространението на информацията. Когато помощта пристигнала, Morro Castle вече бил остров от пламъци само на няколко мили от брега.

Местните жители се втурнали във водите, за да помагат при спасяването. Тяхната смелост несъмнено спасила човешки животи, но до тогава щетите вече били нанесени.

Когато димът се разнесъл, 134 души били мъртви — от пожара, удавяне или наранявания, получени по време на бедствието. Още трима починали по-късно от раните си. От 549 пътници, 137 души загубени за една нощ.

Мрачният туристически обект

Ето нещо, което все още ми се струва странно, когато се замисля: след бедствието хиляди зяпачи се струпали по крайбрежието на Ню Джърси, за да видят разрушенията със собствените си очи. Изгорелият корпус на Morro Castle останал да се носи край брега с месеци, а хората резервирали хотели, купували сувенири и събирали пощенски картички, изобразяващи унищожения съд.

Пощенски картички. На бедствие, при което загинали над сто души.

Аз съм напълно за това да учим от историята, но има нещо в commodifying на трагедията по този начин, което ме кара да се чувствам неловко. Това бяха хора — майки, бащи, деца — които никога не се прибраха у дома. И въпреки това туристите се отнасяха към всичко като към пътна атракция.

Разследването, което не дало отговори

Само трима души изобщо били обвинени: изпълняващият длъжността капитан Уормс, един главен инженер и вицепрезидент на Ward Line. Те били осъдени през януари 1936-а за лоша работа, небрежност и невнимание към задълженията си.

Но ето уловката: и трите присъди били отменени през април 1937-а. Уормс, който бил последният човек на борда на повредения кораб, продължил кариерата си и дори служил в американските военноморски сили през Втората световна война. Никой не понесъл съществени последствия за смъртта на 137 пътници.

Кой (или какво) уби Morro Castle?

Почти 90 години по-късно все още нямаме категорични отговори. Смъртта на капитан Уилмот никога не била задоволително обяснена. Причината за пожара никога не била официално установена.

Но теории си има в изобилие, разбира се.

Най-интригуващата теория сочи към Джордж Роджърс — радиооператор на кораба. Изследователите отбелязали неговата проблемна история и поведението му след бедствието. Множество пожари, започнали едновременно? Това не е обичайният начин, по който стават случайни пожари.

Възможно ли е убийство да е отнело капитана? Беше ли палеж отговорен за пожара? Искал ли е някой този кораб да потъне?

Бих искал да ти дам отговори, но честно? Мистерията е част от това, което прави тази история толкова завладяваща. Имаме мъртъв капитан, удобно блокирано разследване, мистериозни пожари, съмнителна реакция от екипажа и общество, което изглеждало по-заинтересовано да зяпа развалините, отколкото да разбере защо се е случило.

Корабът призрак, който все още ни преследва

S.S. Morro Castle бил предаден за скрап през март 1935-а, слагайки край на краткото му, трагично съществуване. Но въпросите, които оставил след себе си, продължават да ни измъчват.

Всеки път, когато чета за това бедствие, ме поразява колко много "а какво ако" има. Ами ако капитанът не беше умрял? Ами ако пожарите бяха засечети по-рано? Ами ако екипажът беше вдигнал тревога незабавно? Ами ако лиabáчните лодки бяха поддържани правилно?

Може би никога няма да разберем какво наистина се е случило на Morro Castle онази нощ. Но може би това е истинската трагедия — не само 137-те изгубени живота, а въпросите, на които може би никога няма да бъде отговорено.

Понякога най-големите мистерии в историята не са за това какво се е случило, а защо.