Денят, в който Египет смая света

Представи си следното: юли 1962, стоиш насред египетска пустиня. Пясъкът брули лицето ти. И изведнъж — БУМ — ракети политат към небето, една след друга, изчезват в облаците. Тълпата полудява.

Точно това се случи, когато египетският президент Гамал Абдел Насер показа на света новите ракети на страната си. Беше огромно събитие. Ето един Египет, който доказваше, че вече е в „елитната лига" на военната мощ. И да си кажем честно — уплаши много хора.

Но тук нещата стават наистина интересни.

Нацисти в пустинята? Сериозно?

Може би се чудиш как така Египет — държава, която практически нямаше ракетна индустрия — изведнъж започна да изстрелва ракети. Е, Насер имаше хитър (и честно казано малко съмнителен) план.

След края на Втората световна война, група блестящи, но морално компрометирани германски ракетни учени изведнъж останаха без работа. Американците прибраха част от тях. Съветите — други. Но някои все още бяха на разположение за наемане — и Насер видя своя шанс.

Според историците, Насер се свърза с Райнхард Гелен — тази fascираща фигура, която ръководеше разузнавателна организация, набъбнала с бивши нацисти. Гелен свърза Насер с Ото Скорцени — австриец, станал известен по време на войната с лудите си мисии, включително спасяването на Мусолини от планинска крепост. (Да, наистина. Човекът имаше сериозни умения.)

Скорцени обучаваше египетски командоси около година. Но свърза Насер и с други германски ракетни експерти, включително легендарния Йуген Зенгер и Волфганг Пилц.

И влезе Хайнц Круг

Сега искам да се спра на един конкретен човек: Хайнц Круг.

Круг беше близък колега на Зенгер и по същество служеше като връзката между германските учени и египетското правителство. Започвайки около 1958 година, той работи като мениджър в изследователски институт в Щутгарт и започна да развива контакти с египтяните. Към 1960 вече ръководеше операциите от офис в Мюнхен, набавяйки и изпращайки ракетни части за Египет.

По всички оценки, той беше абсолютно ключов за цялата операция. Без Круг да координира всичко, програмата щеше да се бори да получи нужните части.

И тогава един ден през 1962 той излезе от офиса си и просто... изчезна.

Какво се случи с него?

Това е въпросът за милиона и честно — никой не знае със сигурност.

Най-драматичната теория — и тази, която не дава мира на историците — е, че Круг е бил убит. Може би от израелското разузнаване, опитващо се да саботира египетската ракетна програма. Може би от агенти на Западна Германия, които не искаха германска технология да помага на арабските нации. Може би от някой съвсем друг със собствени причини.

Истината е, че Студената война беше пълна със сенчести операции и тайни убийства. Държавите непрекъснато се опитваха да саботират оръжейните програми една на друга с всякакви средства. Така че напълно е възможно Круг да е станал мишена.

Но има и друга възможност: може би просто е избягал. Започнал нов живот някъде под друго име. Пътувал до Южна Америка или другаде, където бившите нацисти понякога намираха убежище. Нали разполагаше с ценни умения и контакти — може би е преценил, че цялата операция е станала твърде опасна.

Защо тази история все още ни captivира

Ето какво ме впечатлява в цялата тази работа: ние живеем в епоха, в която информацията е навсякъде. Можем да научим почти всичко с няколко докосвания по телефона си. И въпреки това, този човек просто изчезна, и 60 години по-късно, ние още гадаем.

Мисля, че това прави историите от Студената война толкова завладяващи. зад всички политически речи и ядрени заплахи стояха реални хора, взимащи решения, поемащи рискове и понякога изчезващи безследно. Светът беше много по-тайнствено място.

Египетската ракетна програма продължи да се развива (поне публично) — онези ракети в пустинната демонстрация бяха истински. Но без Круг нещата сигурно станаха по-трудни. И изчезването му си остава една от онези неразкрити мистерии, които ни напомнят, че историята е пълна с празноти.

По-голямата картина

Това, което ме поразява най-много, е как последиците от Втората световна война създадоха този странен пазар на труда за учени с кръв по ръцете. Тези мъже бяха помогнали да се изградят оръжия за Хитлер, а въпреки това, само години по-късно, множество държави се надпреварваха за експертизата им.

Не е удобна истина, но си е история. Суперсилите и регионалните сили не се интересуваха особено от морални качества, когато националното оцеляване изглеждаше заложено на карта.

Така че следващия път, когато чуеш за някоя мистериозна шпионска история или тайна оръжейна програма, помни: зад всеки класифициран документ стои мрежа от реални, сложни хора, взимащи решения в трудни обстоятелства. Някои от тях дори изчезват.

Но Хайнц Круг? Неговата тайна отиде с него в гроба — ако изобщо има такъв.

Какво мислиш какво се е случило с него? Понякога най-добрите мистерии са тези, които така и не решаваме.