Защо хората обичат кристалите? Една история за 780 000 години

Винаги съм била този човек – вдигна хубав камък, погледна го срещу светлината, пъхна го в джоба си. Очевидно не съм единствена. И не говоря за хората около мен, а за много по-далечни роднини.

Археолози намират кристали в места, където са открити останки от Homo преди 780 000 години. Тези кристали не били оръдия, оръжия или накити. Било просто... хубаво да ги гледаш. И никой не можел да обясни защо нашите прадеди са събирали блестящи камъни толкова дълго.

Докато един ден учените не решили да проверят братовчедите ни — шимпанзетата.

Какво толкова има в кристалите?

Изследователите, водени от проф. Хуан Мануел Гарсия-Руис от Центъра за международна физика в Доностия, Испания, искали да разберат какво ни привлича в кристалите. Решението? Да тестват шимпанзетата — най-близките ни живи роднини, с които сме имали общ прародител преди 6-7 милиона години.

Ето какво направили: Дали на две групи шимпанзета достъп до големи кристали и до обикновени камъни със същия размер. Резултатът? Кристалите спечелили без никакво съмнение.

Едно шимпанзе на име Иван дори взело кристала и го занесло в леговището си. Когато учените поискали да си го върнат, трябвало да предлагат банани и кисело мляко. Сериозно, и аз бих направила същото.

Намираха кристали за секунди

Но нещата стават още по-интересни. Изследователите сложили малки кварцови кристали в купчини от по 20 обикновени камъчета. Шимпанзетата намирали кристалите за секунди. Дори когато добавили различни видове кристали с различна форма, маймуните пак ги отделяли.

Шимпанзетата започнали да разглеждат кристалите срещу светлината, да ги вдигат до нивото на очите си и да гледат през тях. Една женска на име Санди дори събрала камъчета и кристали в устата си, занесла ги на дървена платформа и ги сортирала на отделни купчинки.

Ето важният детайл — шимпанзетата обикновено не носят предмети в устата си. А Санди прибира тези кристали? Това подсказва, че е смятала кристалите за нещо ценно. Точно както са правили нашите прародители преди 780 000 години.

Защо блясъкът ни привлича?

И така, какво прави кристалите толкова неотразими? Според изследователите — две неща: прозрачност и геометрична форма.

Помислете си. Повечето неща в природата — дървета, реки, облаци, животни — са всичко друго, но не и прави. Кристалите обаче са единствените естествени обекти с плоски повърхности и съвършено прави ръбове. Те са геометрични аномалии в един свят от хаос.

Има нещо почти математическо в тяхната красота. Начинът, по който светлината минава през тях, острите ъгли, симетрията... всичко това създава усещане, което мозъците ни — а изглежда и тези на шимпанзетата — намират за наистина завладяващо.

Какво ни говори това за човешката еволюция

Според мен това проучване разкрива нещо прекрасно за човешката ни природа. Често си представяме ранните хора като чисто практически същества — фокусирани върху оцеляването, лова и размножаването. Но фактът, че нашите предци са събирали "безполезни" хубави предмети близо милион години, говори за нещо много по-дълбоко.

Винаги сме били повече от машини за оцеляване. Винаги сме били любопитни. Винаги сме намирали смисъл в красотата — заради самата красота.

Изследователите отбелязват, че някои шимпанзета проявяват по-голям интерес към кристалите от други. Това подсказва разлики в характера на това привличане. Както се изразява Гарсия-Руис: има си "Дон Кихоти и Санчо Панси" — идеалисти и прагматици. Някои от нас просто забелязват тези неща повече.

И какво сега?

Проучването използва шимпанзета, които живеят сред хора, така че учените признават, че трябва да тестват и диви групи. Но всъщност? Мисля, че вече научихме нещо забележително.

Привличането ни към кристалите не е някаква културна приумица. То е дълбоко вкоренено — толкова дълбоко, че е част от поведенческия ни инструментариум, който споделяме с най-близките си роднини. Някъде в общата ни еволюционна история забелязването на красиви, необичайни предмети е станало достатъчно полезно, за да се запази милиони години.

Така че когато някой ви закача, че събирате кристали или хубави камъни — просто му кажете: практикувате поведение на близо милион години. Това не е странно. Това е праисторическо.

И лично аз? Намирам това за наистина готино.

Източник: ScienceDaily