Камъните, Които Плават: Мистерията на Пустинята

Спомняш ли си последния път, когато си бил сигурен, че нещо е обитавано от духове? Създанието в килера, сенките в стаята, скърцащият под. А сега си представи това чувство, но вместо призрак има 320-кограмен камък, който бавно се плъзга из пустинен под и нищо го не бута.

Добре дошъл в Racetrack Playa в Долината на смъртта, Калифорния. Едно от онези места, дето те кара да се замислиш сериозно дали наистина разбираш как работи светът.

Историята, Дето Никой Не Можеше да Обясни

Представи си пресъхнало езерно дъно, заобиколено от нищо. Имам предвид наистина нищо — на това място спокойно може да се появи изгубил се Uber шофьор или извънземни. И по цялата му повърхност са разпръснати огромни скали. Някои тежат колкото голямо пиано. И се движат.

Не метафорично. Не бавно през милиони години. Движат се. В момента. Е, не точно в тази секунда, но схващаш идеята.

Дирите зад тези камъни могат да стигнат стотици метри. Прави линии, криви пътища, понякога на зигзаг. Все едно някой е организирал парти с тема: "Да объркаме геолозите за възможно най-дълго време."

Цели близо 100 години след като първите проучвачи забелязали тези "плаващи камъни" през 1915-а, никой нямал и идея. И повярвай ми, това подлуди хората. Едни твърдяха, че вятърът ги бутка по хлъзгава кал, когато рядък дъжд напълнел езерото. Други — и това ми е любимото — предлагаха магнитни полета от дълбините да ги теглят като някаква невидима каишка.

Магнити! В пустинята! Звучи като първата сцена на малко абсурден научен филм, нали?

Ученият, Дето Си Направил Пустиня в Кухнята

Тук става интересно. В началото на 2000-те един изследовател на име Ралф Лоренц от университета "Джонс Хопкинс" работел по проект на НАСА в Долината на смъртта. Районът е толкова негостоприемен и приличащ на Марс, че го използват за тестване на оборудване за други планети. Докато бил там, Лоренц се влюбил в тези движещи се камъни. Искал отговори.

И знаеш ли какво? Големият му пробив дошъл от кухнята.

Лоренц взел един камък, сложил го в пластмасов съд, налял вода и го сложил във фризера. Когато го извадил, имал парче лед с камък, стърчащ отгоре. После поставил това странно творение в тава с вода и пясък на дъното, и леко духнал върху камъка.

Той. Пльоснал. Напред.

Не се опитвал да е смешен. Опитвал се да разбере. Но има нещо прекрасно в това учен буквално да духа върху камък в пластмасов съд и случайно да опровергае стогодишна мистерия.

Какво Се Случва Наистина?

Нека ти обясня, защото това е едно от най-готините природни явления, за които съм чувал.

Магията се състои от: малко вода, огромна доза късмет и перфектно студени температури.

Ето как работи. На всеки няколко години пада точно толкова дъжд, че покрие езерото с тъничък слой вода — може би 3-5 сантиметра. През нощта, когато температурите паднат, водата замръзва в тънько пластче лед. Но ето къде е хитрината: ледът не покрива всичко равномерно. Той се образува около камъните.

Така че вече имаш камъни с ледени якета. Когато слunceцето изгрее и нещата малко се стоплят, ледът започва да плува върху водата. А камъните? Те също плуват — буквално вдигнати от калта от ледената обвивка около тях.

Сега си представи лек бриз. Ледът го хваща като платно. И понеже камъкът практически плува върху тази ледена платформа, дори най-нежният вятър може да го бутне. Той се пльосва през меката кал, оставяйки идеална диря зад себе си. Без магнити. Без духове. Просто лед, вода и камък, които си съдействат в перфектна хармония.

Хванахме Го На Камера

През 2014-а Лоренц и екипът му наистина заснели камъните в движение. След като чакали само две години (очаквали да чакат десет), имали късмет и видели всичко с очите си.

Наука! Понякога има елемент на късмет, както се изрази изследователят Ричард Норис. И искрено, намирам това за красиво. Всички тези експерименти с пластмасови съдове и метеорологични станции по света, а понякога просто трябва да си на правилното място в правилния момент.

Защо е Важно (И Защо е Просто Страхотно)

Обожавам тази история, защото ни напомня, че нашата планета все още е пълна с мистерии. Можем да пращаме роувъри на Марс и да картографираме морското дъно, но няколко камъка, пълзящи из пустинята, ни озадачиха за 100 години.

Също така ни напомня, че най-добрите обяснения за странностите на природата не винаги са драматичните. Никой не искаше скучната теория за ледения пласт — ние искахме магнитни полета, извънземни намеси и нещо, дето да ни накара да кажем "уау". Но понякога истината е просто 3 сантиметра вода, студена нощ и бриз толкова нежен, че не може да разроши дори косъм.

Следващия път, когато видиш документалeн филм за Долината на смъртта или чуеш някой да споменава плаващите камъни, можеш да им разкажеш цялата история. За експеримента с пластмасовия съд, за камъните, дето плуват, и за съвършената, малко вероятна комбинация от условия, която прави всичко това възможно.

Или просто им кажи, че понякога вселената е странна по най-скучно красивия начин.

И в двата случая, мисля, че сме си заслужили правото да се почувстваме малко изумени.

Източник: Popular Mechanics