Когато медицината се обърква: Случаят с "Отровната дама"

Някои истории те карат да се замислиш дълбоко. Те разбивают всичко, което мислиш, че знаеш за света. Събитията от 19 февруари 1994 г. в болница "Ривърсайд Дженъръл" в Калифорния са точно такива.

Обикновена спешност, която излиза извън контрол

Всичко започна като всяка друга нощ в спешното отделение. Тридесет и една годишна жена на име Глория Рамирес пристигна с линейка в тежко състояние. Бореше се с неизлечим рак на шийката на матката. Пулсът ѝ летеше, повръщаше се, чувстваше се ужасно. Екипът се втурна да действа бързо и професионално.

После стана странно.

Медицинска сестра по име Сюзън Кейн черпеше кръв и усети мирис на амоняк. В шприца се появиха жълтеникави частици. Внезапно Кейн се свлече на земята. След нея – доктор Джули Горчински. После и терапевтката Моън Уелч, която изведнъж не можеше да помръдне крайниците си.

Рамирес умря за по-малко от час. Край на историята? Не.

Болница в паника

Симптомите се разпространиха. От 37 души в екипа, 23 се почувстваха зле. Главоболие, гадене, парализа. Цялата болница се превърна в зона на криза.

Разследването беше жестоко. Автопсии, проби в национална лаборатория, хазмат костюми. Медиите я нарекоха "Отровната дама". Заглавията превърнаха трагедия в сензация.

Първите теории

Първото обяснение? Масова истерия. Хората се заразили взаимно с паника. Нищо не имало всъщност.

Не издържа дълго. Някои симптоми бяха реални – като парализата на Уелч. Не е въображение.

Ръководството на болницата сочи канализационни газове. Лек пробив в системата. Възможно, но не обясняваше всичко.

Химическата версия

Лабораторията в Лоурънс Ливърмор даде по-добра идея. Звучеше лудо, но имаше логика.

Рамирес мажеше болката с крем с DMSO – разтворим химикал. Той се натрупал в кръвта ѝ. По пътя с линейката ѝ дали кислород. DMSO се свързал с него и се превърнал в dimethyl sulfone.

Това вещество може да се разложи на dimethyl sulfate – истински нервен отров. При черпене на кръвта отровата се изпарила от шприца и поразила екипа.

Симптомите паснаха. Химията също.

Има проблем

Е, разбира се, не е толкова просто.

Много учени казват: на теория става, но на практика – почти невъзможно. Реакциите изискват точни условия. Шансовете са минимални.

Днес, след десетилетия, все още няма ясно обяснение. Истината може да е по-странна от всяка теория.

Човешката страна

Докато учени се спориха за химия и газове, забравяхме основното. Глория не беше "отровна". Майка на две деца – на 12 и 9 години. Сестра, дъщеря. Умираше от рак и търсеше помощ.

Медиите я превърнаха в загадка. Заглавията забравиха човека зад нея.

Два месеца по-късно семейството ѝ я погреба. Децата се сбогуваха. Сензацията отдавна беше минала.

Какво да вземем от това

Случаят в Ривърсайд ни напомня: науката е мощна, но не всезнайка. Медицината спасява животи, но понякога се сблъсква със загадки.

Не знаем точно какво стана тогава. И това е добре. Държи ни скромни. Кара ни да се чудим. В лаборатории и болници все още има място за любопитство.