Когато лошото предчувствие става трагедия

Представи си, че усещаш опасността преди да се случи. Какво ще направиш?

Точно това преживя Акихиса Юкава на 12 август 1985-а. Той не беше от хората, които вярват в лоши поличби. Като банков служител пътуваше често по маршрута Токио–Осака. Но онази сутрин нещо не беше наред. Силно не беше наред.

Съпругата му Сюзан си спомня как той настояваше да вземе влака. Тренировките за празника Обони бяха препълнени обаче. Шефът му го принуди да лети. Акихиса се ядоса. Имаше лошо предчувствие. Много лошо.

Същата вечер той целуна бременната си жена и замина за летището. Никога не се върна.

Дванайсет минути до катастрофата

Рейс 123 трябваше да е обикновен 54-минутен полет. Боинг 747 имаше отлична репутация за безопасност. Той беше като голямо, стабилно и надеждно летящо чудо.

Но на 24 000 фута нещо се счупи.

Чу се силен трясък. Задната преграда на самолета се отвори. Въздухът под налягане се втурна навън и откъсна цялата опашка. Заедно с нея отлетяха и всички системи, за които самолета се контролира.

Самолетът остана без вертикален стабилизатор, без рул, без хидравличните системи. Без това нямаше как да се управлява.

Управление без контрол

Екипажът се опита да управлява машината само с двигателите. Можеше да го карат нагоре или надолу. Но не и да го стигне точно къто желае. Това var