Динозавърът COBOL, който не умира

Представи си: плащаш с карта за кафе и някъде в сенките работи език за програмиране по-стар от родителите ти. Това е COBOL – Common Business-Oriented Language. Роден през 1959 г., той все още държи в ръцете си ключови системи по света.

Звучи невъзможно в ерата на изкуствения интелект и квантовите компютри? Чакай да ти разкажа цялата история.

Когато временното става вечен проблем

COBOL създават с идея да е лесен като английския език. За бизнес хора, не само за гении в лаборатории. Идеята е гениална. Успя прекалено добре.

Банки го обожават. Държавни служби го въвеждат. Авиокомпании строят резервациите си на него. Когато осъзнаят, че има по-добри опции, COBOL вече е като стоманени арматури в бетон – махнеш ли го, всичко рухва.

Факт: 95% от транзакциите в банкоматите минават през COBOL. Мисли за това, докато течеш пари.

Парадоксът на COBOL

Той е навсякъде и никъде едновременно:

• Навсякъде: В големите банки, при социалните помощи, в управлението на полети.
• Никъде: Почти не го преподават в университетите. Програмистите, които го знаят, са на пенсия или по-възрастни.

Като мостове, строени с техника, която никой не учи вече. Какво може да се обърка?

Защо не го преправим просто?

"Няма ли да го прехвърлим на Python или JavaScript?" – питаш се. Ако беше толкова лесно...

Това е като операция на сърце по време на маратон. Системите обработват милиони сделки дневно. С десетилетия логика в милиони редове код.

Един банкери ми каза: тяхната система има над 200 милиона реда COBOL. За сравнение – Windows 10 има 50 милиона. Не сменяш програма, а цяла цифрова империя.

Кризата с хората

Най-страшното? Специалистите умират или се пенсионират. Губим знания.

Разговарях с 78-годишен COBOL програмист. Все още го викат да спасява резервационни системи на авиокомпания. Шегува се, че е "твърде ценен за пенсия". Не е смешно.

Живеем в сянката на COBOL

Всеки път, когато:

• Изтегляш от банкомат
• Резервираш билет
• Взимаш държавна помощ
• Получаваш заплата

Шансът е голям да разчиташ на код по-стар от кацането на Луната.

Кодът не е лош – стабилен е, тестван десетилетия. Но е крехък, скъп за поддръжка и бавен за промени.

Какво правим напред?

Технологията се събужда. Има инструменти за прехвърляне към облак. Учат нови хора на COBOL. Някои пробват AI за автоматичен превод.

Но ще отнеме десетилетия. Ако успеем изобщо.

Урока от всичко това

COBOL ни показва: временните решения често стават завинаги. "Достатъчно добро" се превръща в "твърде голямо за смяна".

Когато строим днес с нови езици, питай се: кои технологии ще проклинат внуците ни, че са станали незаменими?

Моята ставка – JavaScript. Извинявай, не съжалявам.

Източник: https://www.wired.com/story/cobol-is-the-asbestos-of-programming-languages