Добре, нека просто поговорим за това как понякога най-големите открития се случват напълно случайно.
Наскоро четох за една невероятна история и честно казано, тя звучеше като нещо от приключенски роман. През 2008 г. геолог, работещ за диамантена компания в Намибия, забелязал нещо странно в пясъка. Предметът бил приблизително кръгъл, приличал на камък, но нещо го подтикнало да го вдигне.
Оказало се, че това изобщо не е камък, а меден слитък – част от огромен товар от португалския кораб „Бом Жезус“, който лежал на дъното на океана почти 500 години.
Пътуване, което тръгна наопаки
Нека ви опиша сцената. На 7 март 1533 г. „Бом Жезус“, тримачтов търговски кораб, напуска Лисабон по маршрут, който трябвало да продължи 15 месеца, за да събере подправки от далечни земи. На борда имало около 300 души – моряци, войници, търговци, свещеници и дори роби. Капитанът се казвал Дом Франсиску ди Нороня и всички се надявали да се върнат богати.
Но корабът никога не се върнал.
Някъде край днешното крайбрежие на Намибия „Бом Жезус“ попаднал в буря, отклонил се прекалено близо до брега и се разбил в скалите. Товарът се разпръснал по протежение на около 26 километра крайбрежие, а корабът потънал в забрава.
До момента, разбира се, в който онзи геолог вдигнал слитъка 475 години по-късно.
Защо това корабокрушение е толкова важно
Ето какво е поразително в това откритие: „Бом Жезус“ е най-старото корабокрушение, откривано някога по крайбрежието на Африка южно от Сахара, а според всичко, което съм чел, е било и най-богатото. Археолозите извадили 22 тона медни слитъци, както и слонова кост, злато и красиви стари навигационни уреди, наречени астролаби.
Слитъците били особено интересни, защото носели печата на Антон Фугер – един от най-богатите търговци в Европа по онова време. Откриването на неговия печат помогнало на историците да сглобят историята за това кой е бил собственик на стоките и как те са озовали на този кораб.
И обърнете внимание – докато част от товара била изгубена в морето и времето, изглежда, че повечето хора на борда всъщност стигнали до брега. Единствените човешки останки, открити, били няколко пръстови кости в една обувка, което е доста трогателно, ако се замислиш.
Но тук нещата се усложняват
Сега, ето частта от историята, която ме натъжава, честно казано.
„Бом Жезус“ бил открит в зона, наречена Шпергебит – което на немски означава „Забранена зона“. Това е ограничена зона заради диамантените мини там и макар това обозначение да е предпазило корабокрушението от ловци на съкровища, то е създало и бюрократичен кошмар.
Когато било направено откритието, на място нямало дори морски археолог. Очевидно някой се обадил по телефона за съвет, докато миньорите се опитвали да разберат какво да правят. Можете ли да си представите?
И после имало проблем с опазването. Тези артефакти прекарали почти 500 години под вода в среда без кислород. Когато ги изва