Мъглата, Която Не Беше Естествена
Добре, една история. Представи си следното: септември 1950, Сан Франциско. Градът си върви по обичайното русло – звънват трамваите, от залива се задава мъглата, около 800 000 души си живеят живота. Каквото хората не са знаели? Тяхното правителство е решило да превърне града им в гигантски научен експеримент.
Цяла седмица в края на септември – от 20-и до 27-и – нещо необичайно се е носело из въздуха на Сан Франциско. Не била мъгла. Не бил и смог. Било е целенасочено облаче от бактерии, пуснато от американската армия като част от операция, наречена Sea-Spray.
Знам, знам. Звучи като от параноична конспиративна теория. Но ето какво – наистина се е случило и вече е разсекретено. Хайде да си поговорим.
Защо Нашето Собствено Правителство Ще Направи Такова Нещо?
Първо, нека изясним: това не е било злодейски план да се вреди на американците. (Важно е да разбереш това, преди да започнеш да точиш вилата.)
След Първата световна война, когато германците пуснаха хлорни газове върху войниците при Втората битка при Ипър – убиха хиляди в един от най-ужасяващите моменти на съвременната война – държавите станаха дълбоко обезпокоени от химическите и биологичните оръжия. После, разбира се, удари Пърл Харбър през 1941 и изведнъж американското чувство за неуязвимост се срина. Не сме били толкова сигурни, колкото си мислехме.
Затова през 1942 президентът Рузвелт разреши създаването на американска програма за биологични оръжия. Мисията? Да разберат колко уязвими са американските градове, ако някоя друга държава реши да атакува с бактерии.
Логиката била някак така: „Трябва ни да знаем как се разпространяват тези неща, за да можем да пазим хората." Теоретично си е смислено. Но изпълнението? Там нещата стават много мътни от етична гледна точка.
Бактериите, Които Избраха
Войниците спряха избора си на две конкретни бактерии: Serratia marcescens и Bacillus globigii. Ето кое прави цялата тази история толкова странна за мен.
И двете били смятани за напълно безвредни за хората по онова време. Всъщност, и до ден днешен се смятат за нискорискови. Bacillus globigii е като братовчед на антракса – не е опасен, но лесен за проследяване. Serratia marcescens се среща естествено в почвата и водата. Това е нещото, което учените наричат „опportunистично" – просто си вирее на спокойствие, понякога причинявайки дребни инфекции при хора, които вече са много болни.
Харвардският молекулярен биолог Матю Мезълсъм го каза перфектно в интервю за KQED: „Трябваше им нещо, което първо, първо се смяташе за безвредно... защото със сигурност не са искали да избият всички в Сан Франциско или Оукланд. И [също така] нещо, което може лесно да се открие с прости методи."
Значи искали нещо като биологичен отпечатък – нещо, което да проследят лесно, без да наранят никого.
Лошa новина: този план не се получи съвсем.
Когато Нещата Тръгнаха Зле
Ето къде историята взема трагичен обрат.
Бактериите били пуснати от военен кораб в залива и армията внимателно следела как облачето се разпръсква из града. Проверявали ветровете, ефекта на сградите, цялата тази научна работа. И по повечето мерки тестът бил успешен – получили са данните, които искали.
Но ето какво никой не е предвидил: Serratia marcescens не се аерозолизира и вдишва обикновено в огромни количества.
Едно от тези бактериални облачета се понесе точно над болницата на Станфордския университет на улица „Клей". През следващите дни единадесет пациенти там развили мистериозни Serratia инфекции. Лекарите били озадачени. Накрая публикували научна статия за случилото се през следващата година, опитвайки се да разберат какво става.
един от тези пациенти бил 75-годишен мъж на име Едуард Нивин, който се възстановявал след операция на простатата. Бактериите стигнали до сърцето му и той починал.
Да, точно така. Един човек загубил живота си по време на това, което е трябвало да бъде напълно безопасен експеримент.
Прикритието, Което Продължи Десетилетия
Ето кое наистина ме впечатлява в тази история. Години наред никой не свързал тези болнични инфекции с правителствения тест. Едуард Нивин починал, без никой да знае защо – или поне без никой да признае какво се е случило.
Чак през 70-те години, когато президентът Никсъм сложи край на американската програма за биологични оръжия през 1969 и тонове документи най-накрая били разсекретени, истината започнала да излиза наяве. Оказва се, че американската армия е провела 239 открити теста за биологична война из цялата страна. Не само в Сан Франциско, а и в нюйоркското метро, по Пенсилванското магистрално трасе, по летищата във Вашингтон – каквото се сетиш.
Всички с „безвредни" бактерии. Всички без да кажат на никого.
Търсенето на Отговори на Един Внук
Ето частта от тази история, която ме докосва право в сърцето.
Едуард Нивин Трети е внукът на човека, който почина. Когато прочел разсекретените доклади и осъзнал какво се е случило – че дядо му по същество е бил жертва на секретния експеримент на собственото му правителство – решил да заведе дело.
Знаел, че вероятно ще загуби. Не можеш наистина да спечелиш дело срещу американското правителство за нещо, случило се преди десетилетия, особено когато е замесена националната сигурност. Но го направил все пак.
И мотивите му? Чисто злато, честно. казал: „Но ние все пак трябваше да разкажем историята. Да подложиш гражданин на такъв риск е ужасно."
Просто ме трогва това. Понякога правилното нещо не е в печалбата. То е в това историята да не бъде забравена.
Какво Означава Всичко Това?
Гледай, не съм тук да ти казвам, че правителството е зло или че това е било някакво умишлено клане. Учените, ангажирани в това, искрено вярвали, че защитават американците от външни заплахи. В контекста на Студената война, с ядрените оръжия надвиснали и истински страхове от биологична война от страна на Съветите, мога да разбера логиката.
Но ето какво: това е направено тайно. Без съгласие. Без да се каже на хората, които са живеели в тези градове, че са използвани като опитни зайци.
Има причина сега да имаме етични комисии. Има причина информираното съгласие да е важно. Защото „ние мислехме, че е безвредно" не е кой знае какво извинение, когато някой умре.
Сан Франциско си има прочутата мъгла – истинската мъгла, де, естествената, която се задава от Тихия океан и обгръща хълмовете като одеяло. Но за една седмица през 1950 над града имало друго облаче. Такова с правителствен печат и гриф за сигурност.
И дълго време никой дори не знаел, че е било там.
Какво мислиш? История за необходими предпазни мерки през опасно време, или обезпокояващо нарушение на общественото доверие? Бих се радвал да чуя мнението ти. Остави коментар отдолу.
Източник: Popular Mechanics - Operation Sea-Spray