Какво всъщност са „зомбитата" в тялото ни?
Знам — звучи като заглавие на филм на ужасите. Но „зомби клетки" е прякорът, който учените дадоха на стареещите клетки (senescent cells). И те са доста интересни — макар и малко притеснителни — част от това какво се случва с телата ни с напредването на възрастта.
Ето каква е работата: с времето някои от клетките ни остаряват, повреждат се или просто се износват. Обикновено тези клетки просто се самоунищожават и имунната ни система ги почиства — перфектна поддръжка, нали? Но стареещите клетки са различни. Те спират да се делят, но отказват да умрат. Просто си стоят. И нещо повече — не седят мирно. Тези зомбита отделят възпалителни вещества, които увреждат здравите клетки около тях.
Представете си ги като онзи съсед, който отказва да се изнесе, пуска силна музика в неуместни часове и по някакъв начин внася хаос в целия квартал.
Проблемът? С остаряването тези зомби клетки се натрупват. Учените са ги свързали с всякакви проблеми, свързани с възрастта — от артрит до сърдечни болести, до общото влошаване, което понякога отмитаме с „ами, стареем".
Защо просто не ги махнем?
Ето какво е притеснявало изследователите с години: имунната ни система трябва да е охраната на тялото — да идентифицира и елиминира заплахите. Защо тогава не се справя с тези зомбита?
Екип от Cedars-Sinai Health Sciences University реши да проучи този въпрос. Тяхното скорошно проучване, публикувано в списанието Cell Metabolism, може би най-накрая е намерило отговора.
Изследователите откриха протеин на име PD-L2, който сякаш действа като маскировка за зомби клетките. Почти като те да се разхождат с табела „аз съм си тук" и така мамят имунната система да ги остави на мира.
„PD-L2 може да помага на стареещите клетки да остават в тялото, когато обикновено имунната система би трябвало да ги отстрани", обясни д-р Селим Чайб, един от авторите на изследването. Доста хитро, нали?
Експериментът, който промени всичко
Сега става интересно. Изследователите си зададоха въпроса: ами ако махнем маскировката? Ами ако помогнем на имунната система да види зомбитата такива, каквито са?
Така че те тестваха хипотезата — първо при мишки. Премахнаха протеина PD-L2 или го блокираха. И какво се случи?
Мишките имаха по-малко зомби клетки тук-там. Възпалителните маркери спаднаха. Но чакайте — стана още по-добре. Тези мишки показаха и подобрение в това как телата им обработват захарта и по-силна захватна сила. С други думи, изчистването на зомби клетките изглежда води до реални подобрения в здравето.
След това екипът провери човешки клетки и откри същата закономерност. Стареещите човешки клетки произвеждат повече PD-L2 от младите клетки, а нивата на протеина се повишават с възрастта в определени тъкани. Така че не е само при мишки — този механизъм изглежда е валиден и за човешкото стареене.
Дали това не е фонтанът на младостта?
Знам какво си мислите: говорим ли за обръщане на часовника? Можем ли да глътнем хапче и да изхвърлим всички тези зомби клетки?
Нека не бързаме толкова. Изследването е наистина обещаващо, но все още сме в ранните етапи. Учените сами подчертават, че е нужна много повече работа, преди да се разработят каквито и да е лечения за хора. Трябва да разберат дали блокирането на PD-L2 е безопасно, дали наистина ще даде желаните ползи за здравето и точно как този протеин допринася за болестите, свързани с възрастта.
Въпреки това последствията са доста вълнуващи. Ако изследователите успеят да разработят начин да се насочат към PD-L2 — с лекарства или други терапии — може би един ден ще помогнем на имунните си системи да се справят по-добре с тези клетъчни хулигани. Това потенциално може да означава по-малко проблеми със здравето, свързани с възрастта, по-добра физическа функция с напредването на годините и дори удължаване на периода от живота, прекаран в добро здраве.
Д-р Джеймс Къркланд, един от старшите автори на изследването, каза така: „Ако намерим начин да блокираме този протеин, може би ще успеем да помогнем на имунната система да се отърве от тези клетки и потенциално да подобрим здравните проблеми, свързани със стареенето."
Защо това ни засяга всички
Ето какво трябва да знаете за изследванията върху стареенето: те не са само за учени в лаборатории или възрастни хора в пенсионни общности. Всеки един от нас остарява в този момент. Всеки ден клетките ни натрупват увреждания и някои от тях се превръщат в тези зомбита, от които не можем да се отървем.
Разбирането на механизмите на стареенето не е просто за това да удължим живота — става дума за това да удължим периода на добро здраве. Става дума за годините, прекарани в добро състояние, в активност, без хронични проблеми, които правят живота непоносим.
Това проучване ни дава нова цел, нов път за изследване. То е напомняне, че науката напредва в разбирането на едно от най-универсалните преживявания в живота. И макар вероятно няма да видим лечения, блокиращи PD-L2, в аптеката утре, ние научаваме повече за това как телата ни остаряват — и как може би можем да се намесим — от всякога.
Така че когато някой следващия път спомене „зомби клетки", ще знаете, че не говори за апокалипсис. Говори за една от най-вълнуващите граници в изследванията на стареенето. И честно? Това ми дава малка надежда за бъдещето на остаряването.