Шпионката, която открадна атомната бомба

Искам да ти разкажа за една шпионска история, за която сигурно никога не си чувал.

Повечето хора знаят за Розенберг. Съдебният процес от 50-те години. Смъртната присъда. Заглавията, които разтърсиха Америка. Трагична, сърцераздирателна история – разказвана милион пъти.

Но ето какво ме поразява: Розенберг почти не предали нищо съществено. Да, дали някакви ядрени сведения – но истинското съкровище, пълната работна схема на атомна бомба? Това дошло от една жена на име Лона Коен.

И тя се измъкнала.

Любов, комунизъм и шпионаж

Морис Коен бил истински вярващ. Голямата депресия радикализирала много хора, и Морис бил един от тях. Към 1935 вече бил член на комунистическа партия. Към 1937 се борел в Испания с Бригадата „Абрахам Линкълн" срещу силите на Франко. Когато бил ранен в бой, съветският шпионин Амадео Сабатини видял възможност – а Морис, със своята непоколебима отдаденост на каузата, бил точно това, което съветниците търсели.

Върнал се в Америка с прякор („Луис") и мисия: шпионска работа за Съветния съюз.

После срещнал Лона.

Лона – родена Леонтин Тереза Петка – напуснала полското си имигрантско семейство в Масачузетс на петнайсет. Проправила си път до Ню Йорк, приела социализма, после комунизма. Когато се омъжила за Морис през 1941, мислела, че си намира съпруг. Какво всъщност получила – без напълно да осъзнава това в началото – била кариера в съветски шпионаж.

И тук нещата стават интересни. Преди сватбата Лона не била шпионка. След нея? Влязла изцяло в играта.

Съпругата поема нещата

През 1942 Морис бил призован в американската армия – точно след Пърл Харбър. И изведнъж заминал да се бие в Европа, а Лона останала да се справя... с всичко. Включително със задълженията му на шпионка.

Докато съпругът ѝ щурмувал плажовете на Европа, Лона Коен работела в отбранителни заводи, събирала индустриални тайни за нещо наречено „Линия X" – съветското кодово име за операцията им да крадат американско техническо и научно ноу-хау.

Но после, през 1945, нещо по-голямо почукало на вратата.

Съветите искали атомната бомба.

Истинската кражба на атомната бомба

Ето какво предали Розенберг на съветниците: някакви документи, някакви теории, някакви откъслеци. Важно? Да. Щети? Може би.

Ето какво предала Лона Коен: пълна работна схема на „Дебелака" – всъщност атомната бомба, хвърлена над Нагасаки.

Тя се преместила в Ню Мексико (с оправданието здравословни проблеми), установила контакт с физик от Лос Аламос на име Теодор Хол, и през август 1945 получила ядрените съкровища. Предаването трябвало да стане през юли, но Хол сбъркал датите – и ето къде става почти смешно – Лона, убедена атеистка, издържала цъл месец неделни църковни служби, чакайки го да се появи.

Когато най-накрая получила документите, скрила ги в кутия с кърпички и ги пренесла до Ню Йорк без нито една драскотина.

Помисли върху това за момент. Една от най-ценните части на разузнавателна информация през Студената война седяла в кутия за салфетки, носена от жена, която изглеждала съвсем обикновена.

Бягството

През 1950 всичко започнало да се разпада. Клаус Фукс бил заловен. После Розенберг. Някой пъхнал бележка под вратата на Коен: „Тръгвай сега. Остави лампите включени, излизай, не се обръщай."

И те тръгнали.

Никакъв драматичен процес. Никаква екзекуция. Никакви заглавия. Просто... изчезнали.

Озовали се в Полша за няколко години, преподавали английски и вършели разни работи за СССР. После, през 1954, се появили в Лондон с нови самоличности: Питър и Хельн Крогър. Книготърговци. Съвсем нормална двойка. Нищо интересно тук.

И с години наред точно това били – докато престанали да бъдат.

Защо тази история ми остава

Ето какво намирам най-забележително при Коен: не е само какво направиха, а как го направиха. Лона Коен влязла в Лос Аламос – буквално в люлката на атомната бомба – и излязла с тайните му. Години наред избягвала засичане, докато Фукс, Розенберг и толкова други били хванати.

Историята на Розенберг е трагедия. Но историята на Коен е нещо съвсем друго – тя е доказателство за търпение, за мрежи, за онзи занаят, който звучи като измислица, но бил съвсем реален.

Те никога не се върнали в Америка. Никога не били съдени. Откраднали една от най-големите разузнавателни кражби в историята.

И честно? Това може би е най-съветското нещо в цялата тази история.