Търсенето на живот стана по-умно

Ето проблем, който дразни учените от години: как да разбереш, че си открил живот на Марс или Европа?

Трудното е тук: химикалните тухли на живота – аминокиселини, мастни киселини и други органични вещества – се раждат и без живи същества. Намерили сме ги в метеорити. Създали сме ги в лаборатории. Значи, ако ги видиш на друга планета, не е доказателство за живот. Като намериш тухла на строителна площадка – нещо се е случило, но не знаеш дали е имало къща.

Учените искаха по-добър начин. И екип от изследователи току-що го намери. Гениално просто.

Не веществата, а редът им

Вместо да питат „кои молекули има?“, учени от UC Riverside и Weizmann Institute се замислиха: „как са подредени?“

Това е ключът. Животът не разхвърля молекулите наслуки. Те следват модели – математически измерими.

Представи си рафтове с книги. Хаотичният е пълен с готварски книги тук, исторически там – всичко накуп. Организираната библиотека ги разпределя равномерно по теми. Животът прави същото с химията: много видове молекули (разнообразие) и равен брой от всяка (баланс).

Безживотните процеси? Те произвеждат купища от един вид и почти нищо от друг.

Идея от природата

Най-хубавото? Не са измислили нова техника. Взели инструмент от еколозите.

Еколозите мерат биоразнообразието така:

• Богатство: колко вида има?
• Равномерност: равномерно ли са разпределени?

Някой каза: „Защо не го приложим на химията?“

И сработи. По-добре от очакваното.

Доказателствата са солидни

Тестваха на 100 набора данни: аминокиселини и мастни киселини от живи бактерии, фосили, почва, метеорити, астероиди и лабораторни проби.

Резултатът? Биологичните проби показват един модел, безживотните – друг. Винаги.

Най-впечатляващото? Работи и на фосили. Черупки от яйца на динозаври, милиони години стари – все още носят биологичния отпечатък. Дори силно разложените запазват сигнатурата.

„Това ме изненада“, казва Фабиан Кленер, един от лидерите. И му вярвам. Обикновено деградацията заличава следите. Тук не.

Защо е важно за извънземните

Когато марсов rover намери органика в почвата, сега учените ще се чудят: живот или просто химия?

С новия метод – пресмятат статистиката. Виж дали молекулите са „животни“ или „неживотни“.

Плюсът? Не трябва нови инструменти. Работи с данни от текущи мисии.

Предпазливостта е умна

Не твърдят, че това решава всичко. Един тест не стига.

„За живот са нужни няколко независими доказателства“, обяснява Кленер. Верно е. Този метод + други + геология.

Но като инструмент? Мощно. Ако всичко сочи на една страна – тогава се вълнуваме.

Моето мнение

Методът е елегантен в простотата си. Не търсим уникална молекула. Търсим животния ред. Като отпечатък от пръст, не вид кал.

Космосът е огромен, ние все още слепи. Но такива инструменти – които разпознават живота навсякъде – са истински напредък.

Малките зелени може би няма да ги видим утре. Но поне ще ги познаем, когато дойдат.