Добре, трябва да споделя нещо, което не ми даде да спя тази седмица, и ви обещавам, че не се опитвам да ви уплаша. Но мисля, че е нужно да знаете за него.
Наблюдава се конвергенция между две изключително мощни технологии: синтетичната биология (науката за препроектиране на организми за полезни цели) и изкуствения интелект. Заедно те правят нещо забележително и в същото време дълбоко обезпокоително. Те правят по-лесно – страшно по-лесно – създаването на биологично оръжие. Не просто каквото и да е оръжие, а такова, което теоретично може да насочва към специфични генетични черти в човешките популации.
Да. Оставете тази мисъл да улегне за миг.
Какво всъщност е възможно тук?
Ето какво е характерно за тази тема: твърде лесно е или да я отхвърлим като научна фантастика, или да изпаднем в пълна конспиративна параноя. Истината, както обикновено, се намира някъде в неуредения златен център.
Изследователите могат да редактират гени от известно време насам. CRISPR, този прочут инструмент за редактиране на гени, преобразява медицината и биологията. Но тук на сцената излиза изкуственият интелект: тези системи стават наистина, наистина добри в анализирането на огромни количества генетични данни, откриването на модели и – което е от решаващо значение – проектирането на нови биологични молекули.
Същата тази способност може да ни помогне да разработим спасяващи живота терапии за генетични заболявания. Теоретично, тя може също да помогне на някого да проектира патоген, който таргетира специфични генетични характеристики.
Добрата новина? Създаването на нещо, което реално да причини масови поражения, остава изключително технически предизвикателно. Не говорим за нещо, което един самотник може да сготви в мазето (въпреки че някои трилъри може да предполагат обратното). Лошата новина? „Изключително технически предизвикателно“ не е същото като „невъзможно“, а бариерите стават все по-ниски всяка година.
Кратък, обезпокоителен исторически урок
Това не е просто теоретично нагнетяване на страха. Държави са експериментирали с биологично оръжие от десетилетия насам, а някои дори са го разполагали.
По време на Виетнамската война американската армия разпръсна огромни количества Агент Орандж над селските райони. Този хербицид беше замърсен с едно от най-токсичните вещества, познати на науката – диоксин, който причинява рак и вродени дефекти. Селата все още се справят с последиците поколения наред.
По-скоро (и по-директно релевантно за днешните притеснения), Ирак по време на Саддам Хусейн разработи оръжия, съдържащи афлатоксини – отрови, произвеждани от определени гъби. Ужасяващото е, че те не бяха предназначени да убиват бързо. Те бяха предназначени да причинят рак на черния дроб, особено при децата. Един бивш инспектор на ООН по оръжията веднъж нарече афлатоксина „най-жестокото оръжие“, защото означаваше „да гледаш как децата умират бавно от рак на черния дроб“.
Тези примери са груби в сравнение с това, което модерната технология може eventualно да позволи. Но те доказват обезпокоителна истина: желанието за превръщане на биология