Ето какво се случи...

История, от която ти се довира

Хайде да ти разкажа за една от най-гадните президентски истории, за която вероятно никога не си чувал.

Представи си следното: март 1857. Джеймс Бюканан току-що е спечелил изборите и се готви да стане 15-ият президент на САЩ. Той е отседнал в хотел "National" във Вашингтон — най-луксозното място в града, любима дестинация на южняшката аристокрация. Всички са развълнувани, държавата си върви спокойно, Бюканан би трябвало да се чувства страхотно.

Само дето не е.

Защото в момента повръща кръв в стаята си.

И със сигурност не е сам.

Мистериозна болест в "най-хубавия" хотел

Ето какво прави тази история толкова странна. Седмици преди встъпването в длъжност, Бюканан и хората му пристигнали в хотел "National" и... всички се разболели. Сериозно разболели. Силно повръщане, кървави симптоми, пълен кошмар.

После обаче като че ли отминало. Хората се възстановили, животът продължил, всички решили, че сигурно е била развалена храна или някакъв странен грип.

Грешка.

Когато Бюканан и стотици поддръжници се върнали в началото на март за тържествата по встъпването в длъжност, болестта се завърнала с пълна сила. И този път било още по-лошо.

Най-луксозният хотел в Америка се превръща в огнище на болест

Тук става наистина интересно — а "интересно" в случая означава напълно ужасяващо.

Зимата на 1857 била особено сурова. И под красивата фасада на хотел "National" нещата тихомълком се разпадали. Става дума за гадостите, за които никой не искал да мисли: счупени тръби, плъхове навсякъде, септични ями, застояли под основите.

Някои гости забелязали подозрителна миризма, пълзеща по коридорите. Но тъй като били изискани хора от 19-ти век, вероятно просто си сложили парфюмирани кърпички пред носа и си помислили: "ами, зимата свършва, нещата се топят, това е нормално."

О, колко се лъгали.

Когато замръзналата кал най-накрая се стопила, от натрупаната смес от отпадъци, мъртви плъхове и бог знае какво още, нещо се появило на повърхността. И изведнъж най-престижният хотел във Вашингтон се превърнал в кошмар.

Бюканан едва не умря (а неговият "осиновен син" умря)

Болестта не се интересувала от социалния статус. От висшата аристокрация до прислужниците в мазето — всички били поразени от силни разстройства, след които никога нямало да искаш да ядеш отново.

Самото Бюканан било толкова зле, че се прегъвал на две и едва си поемал въздух. Неговият племенник и личен секретар, Елиът Ескридж Лейн (за когото Бюканан според слуховете мислел като за сина, когото никога нямал), бил сред най-тежките случаи.

Когато новият президент най-накрая се изправил да произнесе речта си за встъпване в длъжност на следващата сутрин, очевидци разказали, че целият цвят бил изтекъл от лицето му. Изглеждал като сянка на човека, който трябвало да бъде.

Лейн починал. Също и близо три дузини други хора. Стотици били засегнати.

Лекарите нямали представа какво се случва

Това е една от любимите ми части на историята, защото показва колко далеч сме стигнали в разбирането на болестите.

Лекарите, които се притекли на помощ, нямали абсолютно никаква представа какво става. Някои мислели, че е тиф. Други предполагали различни форми на стомашно-чревни заболявания. Няколко стари школски лекари предписвали каломел — живачен хлорид, за който се смятало, че "пречиства" лошите течности, като те кара да повръщаш още повече.

Не е изненадващо, че това лечение често влошавало нещата и понякога ускорявало смъртта. Яко.

Популярната теория по онова време била "миазмата" — идеята, че "лошият въздух" причинява болести. Разбира се, това било погрешно, но честно казано? Не било съвсем без основание по един странен начин. Привърърниците на миазмата поне разбирали, че нещо в околната среда кара хората да боледуват. Просто нямали представа за реалния механизъм — микроби, бактерии и паразити, скрити в онова топящо се блато.

Конспиративни теории веднага изникнали

Защото разбира се, че изникнали.

Без ясна диагноза, вестниците започнали да го наричат "Болестта на хотел National". Хората били толкова уплашени, че пресичали улицата, само за да избегнат минаването покрай сградата.

И тогава дошли дивите теории. Някои хора наистина предложили, че бил атентат — и обвинили свободните афроамериканци (които всъщност никой не бил работил в кухнята на хотела, но фактите не били приоритет тук). Тази теория се сринала, когато хората осъзнали, че вицепрезидентът на Бюканан, Джон Брекинридж, бил също толкова благосклонен към южняшките интереси, така че елиминирането на Бюканан нямало да донесе нищо на аболиционистите.

Други се чудели дали не е отрова — конкретно арсеник, който бил лесен за набавяне, тъй като се използвал широко в оstarodavни средства срещу плъхове. Симптомите наистина приличали на тези при арсениково отравяне, а както при живите пациенти, така и при аутопсиите се виждали притеснителни прилики.

Но ето какво: никога няма да разберем със сигурност какво е причинило Болестта на хотел National. Доказателствата са непълни, а историци и учени спорят за това оттогава.

Какво ни разкрива тази история

обичам тази история, защото ни дава такава гледка към миналото.

През 1857 медицината все още се препъвала в тъмното. Учените били на десетилетие разстояние от пробива на Луи Пастьор с теорията за микробите. Градовете били абсолютно отвратителни по съвременните стандарти — водопроводът бил примитивен, санитарните условия — последна грижа, а идеята, че невидими организми могат да те разболеят, изглеждала смешна.

Хотел "National" дори не бил уникално мръсен според стандартите на времето си. Просто се случило да бъде мястото на перфектната буря: сурова зима, остаряла инфраструктура и пристигането на стотици гости от други краища на страната без имунитет към онова, което се криело там.

Америка била и на ръба на нещо ужасно. Само няколко години по-късно страната щяла да избухне в гражданска война, а Бюканан — северняк с дълбоки южняшки симпатии — щял да влезе в историята като един от най-неефективните президенти.

Но онзи мартенски ден през 1857 най-голямата криза, с която се сблъскал, била дали ще успее да изнесе речта си за встъпване в длъжност, без да припадне от последиците на онова, което завладяло хотела му.

Това е грозна, fascinta и наистина зловеща част от американската история, която заслужава да бъде по-широко известна. И честно? Кара ме да ценя съвременните водопроводи и теорията за микробите малко повече.