Малките създания, които може би ще разсеят живот из Космоса

Трябва да ви разкажа за тардиградите. Сериозно. Защото това, което научих за тях, ме кара да се чувствам като да живеем в най-вълнуващата епоха в човешката история.

Познавате ли онзи момент, когато научите нещо толкова невероятно, че искате да спрете всеки срещнат и да му кажете: "Чу ли това?!" Точно там съм сега.

Какво представляват тези създания?

Тардиградите. Сигурно сте чували името. Тези малки, жилаво-мечеподобни микроорганизми са като супергероите на животинското царство. Наричат ги "водни мечета" или "торфени прасета". И двете имена са прекрасни.

Но истински интересно става, когато разбереш какво могат да направят.

Тези малки същества оцеляват в Космоса

Винаги съм смятал космическите изследвания за вълнуващи. Но тардиградите ги вдигат на съвсем друго ниво.

Учените буквално изстреляха тези малки създания в космическото пространство. Пълен комплект: липса на кислород, ледени температури, интензивна радиация. Резултатът? Те оцеляха. Не просто оцеляха — те се възстановиха напълно след завръщането си на Земята.

Как го постигат? Имат две невероятни биологични хитрости.

Първо: притежават протеин на име Dsup (съкращение от "damage suppressor" — потискащ уврежданията). Той действа като лична броня срещу радиацията.

Второ: могат да влязат в състояние, наречено криптобиоза. Представете си дълбока, дълбока спячка. Изтласкват цялата си вода, свиват се на топка и чакат. В това състояние могат да издържат десетилетия без храна или вода. Просто чакат. Търпеливи малки шампиони.

Можем ли да "заселим" живот на други планети?

Тук нещата стават наистина интересни.

Учените са изказали една налудничава хипотеза: ами ако използваме организми като тардиградите, за да "посеем" живот другаде? Марс? Европа (един от спътниците на Юпитер)? Някое съвсем друго място?

Отговорът на експертите: възможно е, но е изключително сложно.

Ето каква е работата. Оцеляването и просперитетът са две много различни неща.

Вземете Луната например. НАСА строи лунна база (колко вълнуващо е това!). Но лунната повърхност е абсолютно враждебна към всякакъв живот. Няма атмосфера — значи няма защита от радиация или резки температурни промени. Практически няма и вода. Тардиградите може би биха оцелели там в спящо състояние, но не биха се размножавали или вършели каквото и да е интересно.

И между другото — някои тардигради може би вече са на Луната. През 2019 израелски космически апарат катастрофира, докато ги е носел. Така че може би сме превърнали Луната в хотел за тардигради. Природата е невероятна, нали?

Марс: По-обещаващата възможност

На Марс нещата изглеждат малко по-обещаващи. Казвам "малко", защото думата върши доста тежка работа.

Повърхността на Марс е жестока. Студени температури, прашни бури, пред които вашият най-лош алергичен ден е като разходка в парка. Радиация, която би сготвила нас, хората, за минути. Не е точно курорт.

Но под земята? Там става интересно.

Марс изглежда има вода, уловена под повърхността — под формата на подземни водни басейни. А подземният живот би бил защитен от онази гнусна радиация. Един астробиолог го каза така: макар да не е идеално заради липсата на енергия, ние се научихме от земните екстремофили, че животът може да оцелее на места, за които преди смятахме, че са напълно невъзможни.

Това е едно от любимите ми неща за науката — скромността й. Непрекъснато откриваме, че животът намира начин в обстоятелства, които никога не сме си представяли.

Какво означава всичко това?

Най-дълбоката последица тук не е дали можем или трябва да разсеем живот другаде. Тя е в това колко много още има да учим.

Всеки път, когато изучаваме тези екстремофили — организми, които процъфтяват там, където нищо друго не може — разбираме колко малко разбираме за границите на живота. И това, според мен, е невероятно обнадеждаващо.

Дали хората някога ще основат постоянни колонии на други планети или не, фактът, че изобщо задаваме тези въпроси за тардиградите и космическото засяване, разкрива нещо красиво за човешкото любопитство. Вече не просто гледаме Вселената. Питаме се дали можем да й помогнем да се оформи.

И не е ли това нещо, за което си струва да се вълнуваме?

Какво мислиш по темата? Напиши коментар — ще ми е интересно да чуя мнението ти за това дали засяването на живот на други планети е нещо, което трябва да преследваме, или нещо, което трябва да оставим на природата.