Чакайте, дали дадоха на рибите магически гъби?
Добре, знам какво мислите — дадоха НА КАКВО?
Преди да започнете да пишете гневни писма до етичния комитет, позволете ми да обясня. Изследователи в Канада наскоро тестваха псилоцибин върху един специфичен вид риби и резултатите бяха, честно казано, доста завладяващи. Не става въпрос за риби, които се разнасят из аквариума като на фестивал Coachella. Говорим за много малки дози, които изглеждат, че успокояват агресивното поведение.
Рибата, за която става въпрос, е мангрова ривулус — малко, амфибийно създание, което технически може да се опражнява само (да, наистина) и се оказва абсолютно териториално, когато забележи друг представител на своя вид. Представете си го като еквивалента на природата на онзи съсед, който губи разсъдъка си всеки път, когато някой паркира на „неговото“ място.
Защо тази малка рибка е голямо откритие за науката
Ето какво прави тези риби толкова полезни за изследвания. Първо, те са естествено борбени. Когато видят друг ривулус, те не го молят учтиво за лично пространство — те буквално започват да се „бият“ веднага.
Второ (и това е интересната част), те могат да се опражняват сами и да произвеждат генетично идентично потомство. Това означава, че учените могат да провеждат експерименти с риби, които са практически клонове, като елиминират възможността разликите в поведението да се дължат на генетиката, а не на това, което тестват.
Така че, когато изследователите искаха да видят как псилоцибинът влияе на агресията, тези малки бойци бяха практически идеалните тестови субекти.
Какво се случи, когато дозираха рибите
Експериментът беше доста директен. Изследователите поставиха една риба в аквариум с бариера, която я разделяше от друга риба, оставиха ги да свикнат с присъствието една на друга, след което премахнаха бариерата и наблюдаваха какво ще се случи. Те регистрираха агресивни поведения — като например бързи плувни спринтове, които сигнализират „предприемам атака“.
След това, 24 часа по-късно, те поставиха същата риба във вода с ниска доза псилоцибин и повториха целия процес.
Резултатите? Рибите с псилоцибин бяха значително по-малко агресивни. Движеха се по-малко и демонстрираха много по-малко от тези енергични атаки. Но ето интересното — те не се „изключиха“ напълно. Техните по-повърхностни социални поведения останаха почти непокътнати.
Изследователите го наречеха „селективен“ ефект. Изглежда, че псилоцибинът насочва специфично енергоемката, ескалирала агресия, като оставя по-малко интензивните социални поведения непокътнати.
Защо трябва да ни интересуват агресивните риби?
Сега, знам какво мислите: Това е забавно любопитство, но на кого му пука дали някои риби са по-малко „нападателни“?
Справедлив въпрос. Ето защо е важно.
Все още не разбираме напълно как псилоцибинът действа в мозъка. Знаем, че той взаимодейства с серотониновите рецептори — същата система, която влияе на настроението, апетита и, да, агресията при хората. Изследвания като това ни помагат да сглобим пъзела за това как това съединение влияе на социалното поведение в по-широк мащаб.
Ако псилоцибинът може селективно да намалява ескалиралата агресия при рибите, без да ги прави нечувствителни към социалните сигнали, това си заслужава да бъде отбелязано. Това предполага, че съединението може да прави нещо по-нюансирано от това просто да направи всичко да изглежда мъртво и спокойно.
Самите изследователи внимателно подчертават, че не можем директно да пренесем поведението на рибите при хората. Но разбирането на механизма в по-проста система дава на учените насоки къде да търсят на следваща стъпка.
По-голямата картина
Вижте, не съм тук, за да ви кажа, че магическите гъби са решението на човешката агресия (макар че ако това е мисълта, която ви е преминала през главата, не сте сами). Науката не работи по този начин. Не преминавате директно от „рибите се успокоиха малко“ към „решихме проблема с насилието“.
Но това изследване е още един доказателствен факт, че псилоцибинът прави нещо интересно с агресивното поведение. И докато изследователите продължават да го изучават — внимателно, с реални доказателства, а не само с „предчувствия“ — може да научим неща, които ще помогнат при състояния, в които агресията е реален проблем.
Засега обаче просто ще седна тук и ще се насладя на чистата странност на всичко това: учени в Канада дозират самоопражняващи се риби с психоделични съединения, за да видят какво ще се случи. Ако това не е науката в най-вълнуващото си проявяване на любопитство, тогава не знам какво е.