Кой би помислил, че поровете могат да бъдат герои?

Честно казано — когато научих каква роля са изиграли поровете във възстановяването на вулкана Света Елена, останах искрено изненадан. Винаги съм смятал тези животинчета за досадни градинарски натрапници. Оказва се обаче, че тези малки създания са всъщност екологични супергерои.

Представи си следното: 18 май 1980 г. Вулканът Света Елена току-що е изригнал с една от най-мощните вулканични сили в съвременната история. Радиусът от около 16 километра около върха е напълно опустошен — дървета, повалени като клечки, почвата, засипана с пепел, всичко изтрито до основи. Гледката е направо апокалиптична.

Неочакваните спасители

Тук става наистина интересно. Докато учените наблюдават как бедствалият пейзаж започва да се възстановява, те забелязват нещо невероятно да се случва под повърхността. Джобните порове — тези малки ровещи бозайници с характерните им странични торбички — са се заели тихомълком с невероятна работа.

Тези животинчета прекарват по-голямата част от живота си в копаене на тунели и преместване на пръст. И точно това, общо взето, е онова, от което една възстановяваща се екосистема се нуждае. Непрестанното им ровене всъщност помага за:

• Смесване на хранителни вещества обратно в мъртвата почва
• Създаване на пътища за водата да прониква по-дълбоко в земята
• Разпространяване на семена на растенията, докато се движат наоколо
• Подобряване на почвената структура, за да могат нови растения да пуснат корени

Защо това е толкова важно

Нещото, което ме впечатлява най-много в тази история, е как тя преобръща представите ни за „вредители". Хвърляме толкова много енергия в опити да държим поровете далеч от дворовете и градините си, смятайки ги за чисто и просто досадни натрапници. Но в контекста на катастрофалния пейзаж като този след изригването на вулкана Света Елена, същите тези поведения се оказват абсолютно необходими за възстановяването.

Изследователите са установили, че областите с активни порови population се възстановяват много по-бързо от тези, в които тези малки инженери липсват. Това е прекрасен пример за това как всяко живо същество си има място в общата схема на нещата — дори онези, към които обикновено изпитваме неприязъл.

Устойчивостта на природата не спира да ме смайва

Това, което обичам най-много в тази история, е онова, което ни учи за устойчивостта на природата. Когато всичко изглежда унищожено и безнадеждно, животът намира начин да се завърне. Понякога идва от най-неочакваните места — като малко порче с на пръв поглед разрушителен навик, който обаче се оказва съзидателен в по-голям мащаб.

Екосистемата около вулкана Света Елена днес процъфтява, и макар много фактори да са допринесли за това възстановяване, скромният джобов пор е изиграл подценена поддържаща роля. Кара те да се зачудиш какви други „вредители" поддържат нашия свят да работи тихомълком зад кулисите.

Може би следващия път, когато забележиш купчинка пръст в двора си, ще я погледнеш с други очи. Тези порове може би вършат важна работа, която не виждаш.

Бележка: Изглежда, че оригиналната статия от Popular Mechanics по темата е била премахната (връща грешка 404), но Fascinatingната връзка между джобовите порове и възстановяването на екосистемата на вулкана Света Елена е добре документирана в екологичните изследвания.