Представете си следното: Вие сте строителен работник. Вашата задача? Да помогнете за полагането на нов тръбопровод в Балтийско море. Не точно приключения от романите, нали?
Е, понякога вселената ни подлага на неочаквани предизвикателства.
Именно това се случи наскоро, когато работници в залива Грайфсвалд в Германия откриха нещо невероятно, скрито точно под мътната вода – корабна катастрофа от XVII век, заедно с котви, инструменти, въже и един наистина объркващ таинствен обект, който кара археолозите да си чешат главата.
Надпревара с времето
Когато за пръв път беше забелязан корабът, изследователите разбраха, че трябва да действат бързо. Строителните екипи вече се мобилизираха за нов тръбопровод за втечнен природен газ, а всеки изминал ден означаваше по-голям риск за оцелялото от този древен кораб.
Затова те сформираха екип от гмуркачи и започнаха работа – бързо.
За 12 интензивни дни пет смели гмуркачи спуснаха 25 фута (около 7,6 метра) в тъмна, тинеста вода 22 пъти, за да извадят каквото могат, преди строителните дейности да ги принудят да спрат. Това е отдаденост, дами и господа. Представете си, че прекарвате работните си дни, гмуркайки се в условия на почти нулева видимост, претърсвайки мек тинест слой, докато крайният срок буквално се приближава с всеки изминал час.
Те успяха да извадят 60 артефакта, преди да прекратят работата за деня. Шестдесет части от пъзел, който е бил на дъното на морето почти 400 години.
Клинкерова конструкция: Старомодният начин за строене на лодки
Гмуркачите намериха фрагменти от корпуса на кораба, и тук нещата стават интересни за любителите на лодки като мен. Този кораб е бил клинкерно построен – което е по същество средновековният еквивалент на начина, по който строим лодки с припокриващи се дъски, подобно на керемидите на покрив.
Дъските се припокривали една върху друга и били закрепвани с железни пирони, след което хидроизолирани с катран. Това била умна система, която правела корабите здрави и водонепроницаеми, и така викингите и поколения балтийски моряци конструирали своите плавателни съдове.
Въз основа на дендрохронологията (ако искате да звучите изискано), изследователите определили, че дървесината е била отсечена някъде между 1615 и 1639 г. Така че този малък кораб е плавал наоколо, докато Тридесетгодишната война е опустошавала Европа – доста бурно време за море, ако питате мен.
Какво имате предвид с „изгубени подметки“?
Сега, сред артефактите имаше и някои находки, които бихте очаквали: котви, въже, части от корпуса. Но после имаше и... подметки. Две от тях, с кожени каиши, просто лежащи на дъното на морето.
Не знам за вас, но аз намирам нещо дълбоко човешко в това. Някъде на този кораб някой е изгубил своята обувка. Може би по време на буря. Може би, докато се е опитвал да избяга от пожар, за който изследователите вярват, че в крайна сметка е потопил кораба. И тези подметки са лежали в тинестия слой почти четири века, чакайки някой да ги намери.