Ще ви звучи невероятно, но: хората преди 60 000 години са правели геометрия

Трябва да си призная — когато попаднах на това изследване, останах буквално поразен.

Археолози откриха стотици фрагменти от гравирани черупки от щраусови яйца в Южна Африка. Тяхната възраст? Над 60 000 години. Шейсет хиляди! Това са около 2400 човешки поколения. Не, не грешате.

Тези гравировки обаче не са случайни драскотини на отегчени хора, макар че разбирам напълно желанието да си драскаш нещо по стените (особено през дългата зима).

Не, става дума за намерени рисунки. И според изследователи от Университета в Болоня, те разкриват нещо невероятно: структурирано, геометрично мислене, за което повечето от нас са смятали, че се появява много по-късно в човешката история.

Какво толкова има в едни стари драскотини?

Ето какво ме впечатли най-много. Когато си представяме древните хора, обикновено ги мислим заети само със survive-ване — лов, събиране на храна, оцеляване. Логично е! Но тези черупки разказват съвсем друга история.

Екипът на професор Сиivia Ферара не просто погледнал рисунките и казал „да, изглеждат подредени". Те подложили фрагментите на сериозен геометричен и статистически анализ. Измерили ъгли, проследили посоките на линиите и картографирали пространствените отношения между 112 парчета от три различни обекта.

Това, което открили, наистина ме зашемети: повече от 80% от конфигурациите съдържали последователни пространствени модели. Става дума за прави ъгли (близо до 90°), комплекти от успоредни линии, повтарящи се мотиви като щрихови ленти, решетки и диамантени форми.

Сериозно? Нашите прадеди от каменната ера са се занимавали с геометрия?

Знам, знам. Думата „геометрия" вероятно ви връща към часовете по математика и онзи учител, който настояваше, че ще ви трябва един ден. Но ме чуйте.

Когато учените говорят за геометрично мислене тук, имат предвид нещо конкретно: способността да подреждаш визуални елементи според правила. Да създаваш успоредни линии. Да завъртиш форма и да запазиш последователност. Да градиш модели, които следват принципи — не просто „изглежда хубаво", ами „спазвам система".

Професор Ферара го каза така: „Говорим за хора, които не просто са рисували линии, а са ги подреждали според повтарящи се принципи — успоредности, решетки, ротации и систематични повторения."

Това не е случайност. Не е хаос. Това е работа на хора със стратегия.

Изследователите дори описват откритието като „визуална граматика в зародиш" — най-ранните семена на визуална езикова система. И фактът, че тези модели се появяват последователно на различни места и през различни периоди, подсказва, че това не е дело на един творчески индивид, а споделена културна практика.

Защо това е толкова важно?

Тук става наистина интересно от човешка гледна точка.

Способността да подреждаш форми и линии по организиран начин изисква нещо, наречено абстрактно мислене. Трябва да задържиш една идея в съзнанието си — модел, правило, система — и след това да преведеш тази невидима концепция във физически следи. Това е мислене отвъд „какво е" към „какво може да бъде" и после материализирането му.

Първият автор на изследването, докторантката Валентина Декембрини, отбелязва: „Превръщането на прости форми в сложни системи чрез следване на дефинирани правила е дълбоко човешка черта, която е характеризирала нашата история през хилядолетия — от създаването на декорации до развитието на символни системи и накрая до писмеността."

Оставих тази мисъл да попие за момент. Тези 60 000-годишни черупки може би представляват най-ранните етапи на онова, което по-късно се превръща в писменост. Онези геометрични модели? Вероятно далечни прадеди на буквите и символите, които използваме всеки ден.

Какво всъщност са представлявали тези неща?

О, и трябва да спомена — това не са били декоративни предмети за размисъл. Щраусовите черупки най-вероятно са служили като контейнери, вероятно за носене или съхранение на вода. И това прави цялата работа още по-удивителна, честно казано.

Някой си е вършил обичайната работа — събирал вода, вероятно изминавал дълги разстояния между водни източници — и в същото време е гравирал геометрични модели върху своите съдове за съхранение. Те не са просто оцелявали. Изразявали са се. Създавали са. Споделяли са нещо с другите чрез визуални символи.

Това ми се струва дълбоко човешко. Дори преди 60 000 години.

Какво ни казва това за това да си човек?

Не спирам да мисля за последиците от това изследване. Често си представяме човешката история като линейно развитие — от примитивно към напреднало, от просто към сложно. Но ето ви пример за сложно мислене, появило се много по-рано от това, което сме предполагали, при хора, живеещи несъмнено по-трудни животи от повечето от нас.

Може би да си човек не е в инструментите, които правим, или технологиите, които разработваме. Може би става дума за това: неудържимото желание да подреждаш, да създаваш системи, да изразяваш абстрактни идеи чрез визуални форми. Може би това просто... е в нас. Винаги е било в нас.

Тези черупки са просто фрагменти — счупени парчета от контейнери, които някога са държали вода и смисъл. Но те може би са и фрагменти от историята как умотворението ни се е превърнало в това, което е днес. Как сме преминали от наблюдаване на модели към тяхното създаване, от виждане на символи към тяхното изработване, от прости линии до сложни езици.

И искрено? Това ме кара да се чувствам свързан с онзи, който и да е рисувал тези линии по щраусови яйца преди 60 000 години.

Източник: 60 000-годишни гравировки по щраусови черупки разкриват учудващо сложен човешки ум