Когато пиратите си станаха най-големият си враг

Знаеш онова чувство, когато наистина не искаш да те хванат с нещо компрометиращо? Повечето хора просто биха прибрали доказателствата в някое чекмедже. Или пък да изтрият някой имейл. Но пиратите? Те имаха малко по-драматично решение.

Изгаряха целия кораб.

И всъщност, можеш ли да ги виниш? Когато си търсен престъпник, плаващ из моретата с откраднато съкровище, бързото палене изглежда съвсем разумна стратегия. Потопи доказателствата, подпали корпуса и изчезни в легендите. Това работи векове наред. Докато археолозите не решиха да развалят тяхната партия.

Хенри Ойвъри: Кралят на пиратите

Позволете ми да ви запозная с Хенри Ойвъри. Защото ако някога е имало пират, който заслужава собствена филмова поредица, то това е точно този човек. Той не беше просто случаен корсар с кука вместо ръка и попугай на рамото. Ойвъри беше практически бащата на цялата Златна епоха на пиратството.

Най-лудото в случая? Този тип извърши една от най-големите кражби през 17-ти век и си тръгна със злато, сребро, диаманти, изумруди и сапфири на стойност около 114 милиона долара днес. Това не е дреболия. Това са пари за "да се оттегля на личен остров и повече да не ме видят".

И още нещо - след цялата си престъпна кариера, този човек успява да убеди крал Уилям III да му даде кралско помилване. После, изглежда, става шпионин за Британската корона. Ето и една сериозна промяна в кариерата. От пират в разузнавач? Привет, Джеймс Бонд.

Но преди всичко това да се случи, Ойвъри командваше 46-оръдиен кораб на име Fancy. И според изследователите, този кораб може би току-що беше открит край Бахамите.

Търсенето започва

Екип от подводни археолози, воден от Шон Кингсли - човек, изследвал над 350 корабокрушения и буквално написал книгата за пиратите - прекара цяла година в претърсване на водите около Насау в Бахамите. Това не беше разходка с гмуркане. Те бяха по следите на останки от кораби, изчезнали преди векове.

Бахамите, за тези, които не знаят, бяха практически пиратската столица на света по онова време. Говорим за Чернобрадия, Калико Джак Ракам, Стид Бонет - всички тези колоритни личности действаха в същите води. И въпреки това, както се изрази Кингсли, "нищо не се знае за това магическо място". До мисията на този екип.

Намирането на невъзможното

И тук става наистина интересно. На изследователите беше разрешено да търсят в пристанището на Насау - което, изглежда, беше първият път, в който изобщо на някого беше позволено да се гмурка там. Това само по себе си подсказва, че вероятно имаше нещо съществено на дъното.

Когато най-накрая влязоха във водата, те откриха... дървен скелет. Изгореният корпус на кораб. Все още там след всички тези години.

И още нещо - корабът беше задържан от купчина камъни, използвани като баласт, и явно е бил подпален нарочно. От пиратите, които не са искали никой да намери компрометиращите ги доказателства.

Но това не е всичко

Екипът не откри само изгорелия корпус. О, не. Те намериха цяла колекция от пиратски живот, включително:

• Два ръждясали желязни топа
• Каменна мелничка за заточване на остриета
• Такелаж и тухли от камбуза
• Бутилки вино (защото пиратите очевидно имаха финес)
• 25 оловни мускетни сачми, подредени на купчина
• Глинени лули със сложни фигури на лъвове и единорози - те били за английската пиратска аристокрация, както изглежда

Представяш ли си да намериш лула с единорог? Тези пирати имаха стил.

Кингсли описа момента на откритието перфектно: "Изведнъж сърцето ми започва да бие по-бързо... Има дърво на морското дъно. Може би това е Fancy, който търсим от толкова време. Забравяш за времето. Забравяш, че се гмуркаш. Просто си фокусиран върху този момент."

Защо пиратите изгаряха корабите си?

Ето какво ме впечатлява най-много в тази история. Пиратите бяха практически престъпници извън закона, което означаваше, че нямат никаква правна защита. Ако ги хванеха властите, ги екзекутираха. Точка.

Затова, когато нещата ставаха горещи, унищожаването на доказателства имаше напълно логичен смисъл. Изгори кораба - и изтриеш всяко доказателство за пиратство. Няма кораб, няма престъпление, нали? Е, не винаги проработваше, но беше по-добре от нищо.

Екипажът на Fancy очевидно е избрал палежа пред ареста. Подпалили са собствения си кораб, за да скрият тайните си.

И в продължение на над 300 години, това проработи.

Какво следва?

Изследователите не са приключили. Те смятат, че още корабокрушения може да са погребани в седимента - повече артефакти, повече истории, повече пиратска история, чакаща да бъде разкрита. Всяко малко откритие добавя нова част към пъзела за това кои тези хора са били всъщност.

Не говорим само за съкровища тук (макар че това е яко). Говорим за разбирането на един период от историята, който оформи Карибите и повлия на безброй истории, филми и легенди. От Капитан Блад до Джак Спароу, истински пирати като Хенри Ойвъри ги вдъхновиха всички.

И сега, благодарение на упоритостта на този екип, може би най-накрая ще видим как е изглеждал животът на най-търсените престъпници на 17-ти век.

Моето мнение

Винаги съм бил очарован от археологията, защото ни напомня, че историята не е просто дати в учебниците - това са реални хора, вземащи реални решения в реални моменти. Пиратите не бяха просто злодеи от филми. Те бяха отчаяни, хитри и понякога изненадващо изискани личности, опитващи се да оцелеят в един невероятно опасен свят.

Това, че изгорен кораб може да оцелее векове под водата, чакайки търпелив човек да го намери, всъщност е доста поетично. Тези пирати са мислели, че заличават следите си завинаги. Вместо това, те са създали капсула на времето, която най-накрая ще ни даде най-детайлния поглед върху техния действителен живот.

Ако това наистина е Fancy, тогава току-що открихме кораба на човека, който започна всичко. Пиратът, който даде началото на една епоха. И искрено? Не мога да чакам да видя какво още ще открият.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/archaeology/a71501089/caribbean-pirate-ship-remains