Кораб призрак най-накрая се прибра у дома

Представи си следното: караш гмуркане край Бари, Италия, през 70-те години. Знаеш, че някъде надолу има нещо голямо — сянка на пясъчното дъно, на около 50 метра дълбочина. Сигурно си го показал на няколко приятели. Но ето проблемът — никой не знае какво точно е.

Италиански кораб? Британски съд? Нещо от войната, което никой не е счел за важно да запише?

Десятилетия наред така и си остана. Мистерия. Бележка под линия. Забравен гигант, бавно обрастващ с морски живот на адриатическото дъно.

Ама наскоро екип от италиански изследователи реши да сложи край на тази загадка. И какво откриха? Едно от най-забележителните открития от Втората световна война напоследък.

Корабът, който отказа да бъде забравен

Останките са на SS Samuel J. Tilden — 135-метров американски товарен кораб от типа „Либърти", построен в Портланд, Орегон. Говоря за масивна ладия, онази, дето помага да спечелим войната, като пренасяше доставки през океаните.

Ама ето какво прави това откритие толкова специално: това не е просто поредната стара корабна развалина. Това е последната физическа следа от катастрофа, за която повечето американци дори не са чували.

„Малката Пърл Харбър"

През декември 1943 г. съюзническите сили са нахлули в континентална Италия преди три месеца. Пристанището на Бари е препълнено — над 100 съда, включително търговски кораби, параходи и военни кораби. Командирите се чувстват доста сигурни, че няма да бъдат атакувани. Катастрофално са сбъркали.

На 2 декември се появяват 105 германски бомбардировача Ю-88 без предупреждение. Само за минути пристанището се превръща в ад.

Най-лошото? Един от ударените кораби е натоварен с таен товар — около 2000 бомби с иприт. Да, правилно прочето. Химическо оръжие. Скрити като възпиращ фактор срещу Хитлер, в случай че той ги използва пръв. Съществуването на този товар е било толкова класифицирано, че когато бомбите започнали да експлодират и да отделят газ във водата, лекарите нямали представа какво трови моряците, които лекуват.

Над 1000 души загиват онази нощ. Повече от 20 кораба отиват на дъното. И цялото нещо станало известно като „Малката Пърл Харбър" — опустошителна изненадваща атака, която съюзниците не видели да идва.

Странното последно пътуване на Tilden

Така че, къде се вписва нашият кораб в този кошмар?

SS Tilden е плавал от Тунис с около 250 пътници и над 1000 тона товар — бензин, муниции, превозни средства, медицински консумативи. Бил е закотвен в пристанището, чакал е да разтовари, когато бомбардировката започнала.

Германски бомби пробиват палубата. Зенитният огънят надупчва корпуса. Корабът хваща пожар и започва да се носи към брега, горящ.

Ама ето какво ме изнядва: не потънал онази нощ. В 1 часа на 4 декември два британски торпедни катера теглят тежко повредения съд навън от пристанището — вероятно за да предотвратят повече експлозии край другите кораби. Щом се отдалечили, те го потопили. Прицелен удар от приятел, официално.

Двеста петдесет и един души оцеляват. Двадесет и седем не.

И после... Tilden просто изчезва от историята. Докато други кораби от онази атака били вдигнати, разкомплектовани или поправени, Tilden бил просто забравен. Докато местните гмуркачи не го забелязали десетилетия по-късно, ама не могли да разберат какво е.

Откритието, което най-накрая кръсти призрака

През юли 2024 г. екип от изследователи от Сиенски университет, водолазни звена на карабинерите на Италия и други организации стартират 15-дневно подводно проучване. Докарали военноводолази и високотехнологично оборудване за дистанционно сканиране. Документирали развалините подробно.

И сега? Потвърдили са го. SS Samuel J. Tilden официално е най-запазената развалина от Втората световна война в цялото Адриатическо море.

Колко яко е това?

Защо е важно

Мисля върху тази история откакто я срещнах за първи път, и мисля, че подчертава нещо важно: историята има дупки. Големи. Имаме тенденцията да мислим за Втората световна война като за напълно документиран конфликт — хиляди книги, документални филми, филми. Ама събития като „Малката Пърл Харбър" се промъкват през пукнатините. Хиляди мъже загиват в онова пристанище, а повечето хора никога не са чували историята.

Откритието на Tilden е повече от гмуркачески курьоз. Това е мемориал. Физическо напомняне, че има още истории, чакащи да бъдат разказани, още развалини на океанското дъно сFamilies, които никога не са разбрали какво се е случило с близките им.

Понякога морето пази тайни. Ама понякога, ако си достатъчно търпелив и достатъчно любопитен, те ги връща.

Какво мислиш? Трябва ли да направим повече, за да съхраняваме и документираме тези подводни военни мемориали? Бих се радвам да чуя мислите ви.

Източник: Popular Mechanics