Добре, трябва да бъда честен с вас — когато за първи път прочетох за това проучване, буквално се отпуснах назад и трябваше да осмисля прочетеното.
Изследователите току-що потвърдиха, че внушителните камъни при Дяволските стрели в Северен Йоркшир идват от скалите Бримъм — на невероятните 18 километра разстояние (около 11 мили за тези от нас, които не мислят в километри). А ето какво наистина ме порази: всеки от камъните тежи 25 тона. Това е приблизително теглото на четири възрастни слона, хора.
За какво точно говорим?
Нека ви нарисувам картина. Представете си, че се опитвате да преместите нещо по-тежко от къща на повече от 11 мили през хълмистия английски пейзаж — използвайки само човешка сила, дървени валяци и чиста решителност. Без кранове. Без камиони. Без електроинструменти.
Само хора.
Дяволските стрели се издигат на височина до 7 метра (около 23 фута — това е приблизително височината на двуетажна сграда) и стоят в необичайна подредба близо до Бъроубридж. Те са там от около 2000 г. пр.н.е., с отклонение от няколко века. В продължение на повече от 4000 години те са мълчаливи свидетели на историята.
И през цялото това време никой не е знаел откъде идват.
Старата теория (която не беше съвсем точна)
Преди това учените предполагаха, че камъните идват от по-близка локация, наречена скалите Плъмптън. Логично, нали? Най-близкият източник, пътят на най-малкото съпротивление.
Но тук нещата стават интересни.
Ново проучване от Университета Къртин и Университета в Йорк използва умна техника — те взеха микроскопични проби от камъните с помощта на лепяща лента (което е много по-малко инвазивно от чупенето на парчета), анализираха минералните „пръстови отпечатъци“ в тези проби и ги сравниха с възможните места на произход.
Резултатите изобщо не съвпадаха със скалите Плъмптън.
Те съвпадаха със скалите Бримъм.
Защо някой би го направил?
Това е частта, която наистина кара човек да се замисли, нали?
Изследователите предполагат, че тези древни строители не са били просто практични — те са били умишлени. Фактът, че са избрали да пренасят огромни камъни на разстояние 11 мили, вместо да използват материал, който буквално е на съседния ъгъл, ни казва нещо дълбоко.
Пейзажът при скалите Бримъм е бил важен за тях.
Може би е имал духовно значение. Може би е носел културен смисъл. Може би тези скали са били свързани с истории или вярвания, които днес можем само да предположим. Каквато и да е причината, те са били готови да положат експоненциално повече усилия, за да доведат камъни от място, което очевидно е означавало нещо специално.
Водещият автор д-р Антъни Кларк го формулира красиво: „Става дума не просто за удобство — мястото, от което идват камъните, вероятно е имало значение за тях.“
Какво ни казва това за древните хора?
Ще бъда честен с вас — проучвания като това предизвикват старата наративна линия, че праисторическите хора са били по някакъв начин „по-нисши“ или по-малко усъвършенствани от нас.
Това са