Кутията на забравените лица

Имало ли е момент, в който да попаднеш на нещо и да си кажеш: "Я, това изобщо съществуваше?" Точно това ми се случи, когато тъща ми извади прашни кутии със снимки от гаража си. Седяхме на пода във всекидневната ѝ, разлиствахме десетилетия уловени моменти — и някои от по-старите разпечатки бяха в окаяно състояние. Избелели, навити по краищата, цветовете се преливали в онзи странен сепия тон, който се появява, когато времето си каже думата.

Имаше снимки на роднини, които вече никой не можеше да идентифицира. Лели, може би? Стари семейни събирания? Някои имаха имена и дати, надраскани отзад с почерк от съвсем друга епоха. Докато прелиствахме заедно, и двамата ни мина една и съща мисъл: "Я дали не би било страхотно, ако всичко това беше запазено някъде, където можем да го споделим?"

Ама ето какво — семейните проекти обикновено се озовават в графата "ще го направим някой ден". И "някой ден" обикновено означава "никога".

Е, "някой ден" реши да се появи на прага ми в кутия с надпис "Epson FastFoto FF-680W".

Какво толкова специално има в тези скенери?

Ако си ползвал обикновен плосък скенер (тия, дето вървят с мултифункционалните принтери), вероятно ти идваха лоши спомени. Цялата тая история с "сложи снимката, затвори капака, натисни сканирай, повтори" — не е кой знае какво удоволствие. А ако имаш стотици снимки? Можеш да си освободиш цялата седмица.

Тук FF-680W ми направи впечатление. Това чудо е поточен скенер — слагаш няколко снимки в тавата и то си върши работата автоматично. Няма седене и ръчно поставяне на всяка разпечатка. Няма безкрайно чакане. Нареди, сканирай, готово.

Обещанието? Можеш да преминеш около една снимка в секунда.

Трябваше да го пробвам сам, защото не спирах да мисля за ония кутии, дето още стоят у тъща ми. Пълни с спомени, които никой не беше поглеждал с години.

Настройката мина ли без главоболие?

Да си кажа директно: настройването на техника не ми е любимо занимание. Принтери и скенери особено — имат талант да превръщат прости неща в следобедни мъки. (Точно ти гледам, проблеми с WiFi връзката.)

Ама тук имаше приятна изненада: настройката на FF-680W мина съвсем гладко. Свалих приложението FastFoto на телефона, свързах всичко през WiFi и бях готов. Едно малко "ха" — внимавай кое приложение сваляш. Има две Epson приложения и аз първо хванах "Smart Panel" (за принтерите) вместо FastFoto. След бърза смяна всичко се свърза перфектно.

Скенерът сам по себе си? Изненадващо компактен. С големината на голяма тостер — 11,7 на 6,7 на 6,9 инча и малко над осем фунта. Не му трябва специална масичка или отделен ъгъл вкъщи. Аз го сложих в края на шкафа и си стоеше там щастливо през цялото време на тестването.

А, и да не забравя — идва с транспортна фолио за чупливите снимки. Много внимателен детайл за хора, дето се занимават с по-стари снимки, може би малко... крехки.

Истината: сканира ли наистина толкова бързо?

Ето това чакахте. Големият въпрос: удря ли си наистина "една снимка в секунда"?

Да. Да, удря.

Тествах го сам, защото ми трябваше доказателство. При 300 dpi (което е повече от достатъчно за споделяне в социални мрежи или запис в облак), ония 4-на-6 снимки преминаваха за около секунда всяка. Наредих в тавата 36 снимки наведнъж и само... гледах. Беше странно удовлетворяващо.

Там стана наистина интересно. Преминах през цяла кутия снимки — около 200 броя — за около 20 минути. И това включваше времето за грубото им подреждане по купчинки. На обикновен плосък скенер? Щяха да са ми отнели часове живот, дето няма да си върна.

Ако ти трябва по-висока разделителна способност (да речем, за снимки, които може да искаш да разпечаташ после), вдигането до 600 dpi сваля скоростта до около три секунди на снимка. Пак невероятно бързо в сравнение с други варианти.

Ето нещо важно: ония стари снимки, дето лежат в кутии с десетилетия? Понякога се слепват. Имаше момент, в който скенерът грабна две разпечатки наведнъж и сканира нещо неизползваемо. Но уредът беше достатъчно умен да ме предупреди, та знаех кое да пусна втори път. И честно? Едно двойно подаване в цялата партида? Това е впечатляващо.

А, и нито едно засичане на хартия. Нито една повредена снимка. Бях истински притеснен да пусна по-крехките стари разпечатки през поточния механизъм, но транспортната фолио спаси положението за особено чупливите екземпляри.

Софтуерът прави цялата разлика

Там FF-680W наистина блести: не е просто бърз скенер, а цяло преживяване. Софтуерът, който идва с него, може реално да подобри снимките — да оправи избледняването, да настрои цветовете, да направи възстановяване, за което иначе са ти нужни сериозни Photoshop умения и много търпение.

През приложението FastFoto можех да си избера къде да запазя файловете, да избера резолюцията, и да оставя софтуера да свърши магията. За човек като мен, дето със сигурност не е експерт по редактиране на снимки, това беше истинска промяна в играта. Можех да взема избеляла, 40-годишна снимка и на изхода да получа нещо, което изглеждаше живо и ярко отново.

Струва ли си инвестицията?

Да съм честен — не е евтино. Не е от тия уреди, дето ги вземаш между другото от електронния магазин.

Ама ако имаш кутии със стари снимки, дето се прашат някъде вкъщи (и да си кажем право — повечето от нас имат), този скенер прави иначе отчайващия проект съвсем осъществим. Говорим за дигитализиране на стотици семейни спомени за един уикенд. Снимки, дето иначе биха се загубили във времето, избледняващи в кутии, дето никой не отваря.

За мен — гледката на лицето на тъща ми, докато прелиствахме новодигитализираните снимки на таблета ѝ — лица, дето ги беше забравила, моменти, дето ги беше изгубила — направи всичко това безценно. Можеше да ги сподели с децата си, внуците си, разпръснатото из цялата страна семейство.

Ония стари снимки вече не са просто хартия и мастило. Те са живи отново.

И това се усеща доста безценно.