Малкият тип, когото всички забравиха

Има една вкаменелост, за която просто трябва да ви разкажа. Тя си има всичко: древна загадка, история като от криминален роман и същество, което е живяло съвсем близо до прадедите на динозаврите и крокодилите. Запознайте се с Silescelida acristata — име, което означава "тиха крака без гребен". И честно казано, името е * перфектно*.

Какво си представяме

Около 240 милиона години по-късно. Най-голямото масово измиране в историята на Земята тъкмо е приключило — онова, дето е заличило около 96% от морските обитатели и 70% от сухоземните животни. Да, * точно онова*. Планетата още се възстановяваше от пълната катастрофа.

В това, което днес е южна Бразилия, едно малко, стройно същество си живеело живота. Не било динозавър. Не било крокодил. Нещо * близо* до двете, но не съвсем. Просто едно четириного хищниче, може би големината на малък алигатор, което си рови из триаските гори.

Защо изобщо ни пука

Може да си помислите: "Е, и какво от това? Поредната вкаменелост. Яко."

Ама не — тук нещата са сериозни. Става дума за нещо, наречено архозавриформи. Сложна дума, знам. Ето какво означава тя.

Архозавриформите са онази еволюционна група, от която по-късно се появяват архозаврите. А архозаврите? Това е линията, включваща всичко — от Тиранозавър Рекс до крокодилите, дето се изтягат на слunce днес — плюс птиците, които всъщност са живи динозаври.

Когато Silescelida е живял, предците на най-прочутите животни в историята още не са знаели какво точно ще станат. Това малко влечуго ни дава поглед върху онази експериментална фаза — когато природата е тествала: "Я да видим какво ще проработи."

Историята с краката

Тук нещата стават наистина интересни за тези, дето обичат науката.

Вкаменелостта пази части от крайниците — най-вече бедрената кост. И тази кост разкрива нещо готино. Silescelida имал крака в по-полуизправена позиция — не съвсем под тялото като при кон, но и не разпери като гущер.

Тази стойка била по-ефикасна. По-малко съпротивление. По-добро движение. В еволюционен план, това е било една от промените, която по-късно помогнала на архозаврите да станат господари на сушата.

Така че това малкото всъщност е част от еволюционен "тестови период" за телесни планове, които по-късно щели да се окажат убийствено успешни.

Семейното дърво става по-голямо

Има още една причина да се вълнуваме. Silescelida изглежда е роднина на Еупаркериидите — група архозавриформи, които учените досега са откривали най-вече в Африка, Азия и Европа. До сега.

Да намериш представител на еупаркериидите в Южна Америка? Това е огромна работа. Значи тези влечуги са били много по-разпространени през триаса, отколкото някой е предполагал. Вкаменелостният запис току-що стана доста по-интересен.

Това откритие подчертава нещо, което обожавам в палеонтологията: Южна Америка не спира да се оказва ключова част от пъзела за разбирането на еволюцията на гръбначните. От триаса до ерата на динозаврите, този континент крие едни от най-важните улики в историята на живота.

Вкаменелостта, която се върна от отвъдното

А, да, споменах ли, че тази вкаменелост е била изгубена повече от 20 години?

Част от екземпляра — онази, дето записва къде е намерен — изчезнала някъде след първоначалното откриване. Чак през 2022 година изследователи от Католическия университет в Рио Гранде до Сул открили липсващото парче в колекцията.

Двайсет години в забрава, просто си стояла в музея. Затова името "Silescelida" комбинира "тишина" с "крак" — почит към дългия период на мълчание, когато вкаменелостта била невидима за науката.

Кара те да се замислиш какви други съкровища се крият на най-видно място, нали?

Защо тази история ми остава

Обичам това откритие, защото ни напомня, че историята на живота не е само за прочутите гиганти. Понякога най-важните глави идват от малки, невзрачни създания — онези, дето тихо експериментират с нови телесни планове, докато светът още се лекува.

Silescelida acristata не бил тиранозавър. Не бил страховит прадед на крокодила. Бил малко хищниче в един свят на възстановяване, опитващо се с характеристики, които един ден щели да помогнат на далечните му братовчеди да завладеят планетата.

И 20 години чакал в едно чекмедже някой да разбере какво е.

Мисля, че в това има нещо красиво. Вкаменелостите на света са търпеливи. Седят тихо, докато не сме готови да ги чуем.

Може би това е истинският урок тук.

Източник: ScienceDaily