Добре, трябва да ви разкажа за нещо, което току-що се случи в лаборатория в Швейцария, и честно казано? Това ме вълнува за медицинската наука повече от всякога напоследък.
Изследователи от Цюрихския университет работят с стволови клетки и увреждания, причинени от инсулт при мишки, а резултатите са... добре, нека го кажа така: ако това някога проработи при хората, ще бъде от голямо значение.
Какво се случва при инсулт
Първо, нека поговорим за това защо инсултите са толкова опустошителни. Когато удари инсулт, част от мозъкът остава без кислород. Мозъчните клетки започват да умират – бързо. И ето най-жестоката част: за разлика от някои други клетки в тялото, невроните не се регенерират. Щом изчезнат, те са изчезнали завинаги.
Приблизително един от всеки четири възрастни ще преживее инсулт през живота си, а около половината от тези хора остават с трайни проблеми. Става дума за парализа, затруднения в говора и когнитивни предизвикателства. Неща, които променят живота ви завинаги.
В продължение на десетилетия лекарите са могли да управляват симптомите на инсулт и да предотвратяват бъдещи инсулти, но никога не е имало начин реално да се възстанови загубеното. До може би сега.
Експериментът
Изследователският екип – воден от Кристиан Такенберг и постдокторанта Ребека Вебер – взе човешки неврални стволови клетки и ги трансплантира в мишки, които са преживели инсулт. Целта? Да се види дали тези клетки могат да помогнат за възстановяването на увредената мозъчна тъкан.
Това, което харесвам в това проучване, е, че те не търсеха само едно нещо. Те проследиха какво се случва в продължение на пет седмици, използвайки образна диагностика и биохимични анализи, по същество наблюдавайки процеса на заздравяване в реално време.
Ето какво откриха:
Стволовите клетки не просто оцеляха – те процъфтяха. След пет седмици повечето от трансплантираните клетки се бяха превърнали в неврони. Но това не е дори най-впечатляващата част. Тези нови неврони всъщност се свързаха със съществуващите мозъчни клетки, формирайки работещи връзки в невронните мрежи. Те не просто се появяваха; те се присъединяваха към отбора.
Но чакайте, има още. Лечението предизвика цяла каскада от заздравяване, излизаща отвъд простото създаване на нови неврони. В увредените области се формираха нови кръвоносни съдове. Възпалението намаля. Кръвно-мозъчната бариера – която е по същество защитната система на мозъка – всъщност започна да работи по-добре отново.
Помислете за това за секунда. Не става дума само за заместване на загубените клетки; става дума за стартиране на множество механизми за възстановяване едновременно. Изследователите нарекоха това „индуциране на други регенеративни процеси“, което звучи като научен жаргон за „клетките правят цяла купина полезни неща, които не очаквахме напълно“.
Въпросът с движението
Сега, всичко това би било fascinating от чисто научна гледна точка, но изследователите отидоха по-надалеч. Искаха да разберат дали тези биологични промени имат значение за функционирането на мишките.
Използвайки анализ на ходещите модели на животните, подпомогнат от изкуствен интелект (какво cool, не мис