Древни хора, бetalени ядки и един проблем на човешката природа

Има нещо, с което се сблъсках наскоро и не мога да го избия от главата си.

Представи си пещера на остров Сулавеси в Индонезия. Учени копаят внимателно сред останките на древни хора — ловци-събирачи от последната ледникова епоха, преди между 16 000 и 25 000 години. Имат няколко стари кътника и парчета челюстна кост. На пръв поглед — нищо особено.

После обаче някой поглежда по-отблизо.

И вижда жлебове. Заоблени, вдлъбнати жлебове в зъбите, които не отговарят на нито една известна зъбна болест.

Какво, по дяволите, се е случвало тук?

Зъбите разказват история

Нещата стават наистина интересни. Износването по тези древни зъби разкрива много конкретна картина. Когато зъбите се износват от нормално хранене или дори от необичайни навици, има определена логика. Но тук? Тук нещата са различни.

Учените забелязват увреждания по кътниците, които сочат към нещо, държано в задната част на устата и многократно местено от една страна на друга. Става дума за предмет с размерите и формата на бетелова ядка — онова твърдо семе от палмата арека.

Древният човек стискал семето между зъбите си, от време на време го дъвчал и го премествал от буза в буза с езика си. Отново и отново. Години наред, най-вероятно.

Резултатът? Зъби, износени толкова силно, че в поне един случай са се изтрили чак до пулпата.

Защо древните хора са дъвчели дрога?

Страхотен въпрос. И точно това прави тази история толкова завладяваща.

Виж, днес в много части на Азия и Океания хората все още дъвчат бетелови ядки. Обикновено ги увиват в бетелово листо с малко гасена вар (която помага за освобождаването на активните съставки) и ги използват като стимулант — нещо за енергия и лек приятен ефект.

Но тези древни хора? Те нямали бетелови листа или вар. Просто... смучели твърди семена.

Защо изобщо са се занимавали с това?

Основната теория е, че са използвали бетелови ядки като лекарство. По-конкретно — за зъбна болка. И ето къде иронията става почти непоносима: актът на смучене на тези ядки щял да износи зъбите им, причинявайки повече болка, което щяло да ги накара да използват още бетелови ядки за облекчение. Омагьосан кръг, който звучи неудобно познато, нали?

Учените установили, че в бетеловите ядки има съединение наречено ареколин. Когато дъвчеш или смучеш ядката, това съединение активира определени рецептори в мозъка — конкретно тези, свързани с вниманието, ученето и паметта. Звучи малко като никотина? Защото действа по подобни пътища.

Така че тези древни хора не просто са облекчавали зъбна болка. Те са се дрогирали. Редовно. Години наред, преди да умрат.

Но ето какво наистина ме впечатли...

Вторият индивид в проучването живял преди около 6 300 до 7 600 години. Това е хиляди години след първия. И зъбите му показвали същите модели на износване.

Това не било еднократно нещо. Не било случайност. Хората на този остров правели това от хиляди и хиляди години. Поколение след поколение, връщали се към същите растения за облекчение на болката в зъбите и вероятно откривали онзи приятен прилив покрай тях.

Говорим много за човешката история, за това как винаги сме търсели смисъл, връзка, изкуство и напредък. Но не говорим толкова за онази друга страна на нашата природа — частта, която винаги е търсела начини да промени съзнанието си, да избяга от болката, да почувства нещо различно.

Тъжната част

Съвременното дъвчене на бетелови ядки е свързано с доста сериозни проблеми за устното здраве: силно износване на зъбите, заболявания на венците, оцветени зъби, кариеси — целия букет. Познато?

Древните зъби показвали подобни увреждания. Тези хора вероятно били в много болка и лекували тази болка с точно нещото, което я влошавало.

Припомня ми нещо, което виждаме и днес с различни субстанции. Облекчението става капан. Лекарството става болест.

Защо е важно това?

Честно казано, мисля, че има нещо дълбоко в откриването на доказателства за употреба на дрога толкова назад в историята ни. Понякога третираме пристрастяването като модерен проблем, като последица от нашия сложен, стресиращ свят. Но тези открития подсказват нещо по-дълбоко — може би фундаментална черта на човешката природа, която датира от най-ранните ни дни като вид.

Хората в болка търсели облекчение. Облекчението идвало със странични ефекти. Страничните ефекти създавали повече болка. И така се въртим в кръг.

Не сме се променили толкова, колкото обичаме да си мислим.

Следващия път, когато четеш за древна история — пирамиди, пещерни рисунки, ранно земеделие — спомни си тази история. Някъде там, вероятно в пещера не по-различна от тази в Сулавеси, нашите предци са се борили със същата човешка дилема, с която се сблъскваме и днес: как да се справим със страданието и каква цена сме готови да платим, за да се почувстваме по-добре.

Това е история, 25 000 години в развитие.

И честно? Кара ме да се чувствам малко по-малко критичен към човешките борби с веществата. Занимаваме се с това от много дълго време.