Нощното небе не е било празно

Ето нещо, което ще те накара да се замислиш следващия път, когато погледнеш към ясно нощно небе: по времето на най-голямата война в човешката история, пилоти от двете страни на Втората световна война виждали неща, които не можели да обяснят. Не става дума за вражески самолети или оптически илюзии — това били светещи сфери, сякаш имащи своя собствена воля.

Открих тази история и искрено не можах да повярвам, че не е по-разпространена. Представи си, че си в кабината на изтребител, на десетки хиляди фута над разкъсана от войната Европа, навигиращ през мрака. И тогава ги забелязваш — странни светлини, които се реят до самолета ти. Променят цветовете си. Следват те. Изчезват без никаква следа.

Точно това се е случвало с реални хора по време на войната.

Име от комикс

Става още по-интересно. Терминът "foo fighter" не идва от сериозен военен брифинг или научно списание. Идва от един комикс. Сериозно.

Пилотите си разказвали истории за тези мистериозни светлини и някой си спомнил за комикса на Бил Холман с героя Смоуки Стойвър, който се наричал "foo fighter" вместо пожарникар. Било закачливо, почти шега — но явлението зад името не било никак смешно.

Тези неща не били само мимолетни видения. Множество членове на екипажи от еднакви ескадрили докладвали еднакви преживявания. Те не си въобразявали, защото били уморени или уплашени — това били обучени наблюдатели, които знаели разликата между атмосферни явления и реални обекти.

Какво са били?

Това е въпросът за милион, и честно? Никой няма задоволителен отговор.

Военните се опитали да ги обяснят. Сигнални ракети? Ракетите не могат да завиват или да се гмуркат. Отражателни пламъци? Няма да са видими. Метеорологични балони? Те само се носят нагоре. Кълбовидна мълния? Не променя посоката и не следва самолети. Огънят на Свети Елмо? Той се образува само около физически обекти, не се носи свободно.

Нито едно от обичайните обяснения не пасва. И ето какво наистина ме впечатлява: тези неща можели да са опасни. Не защото нападали някого — никога не са го правили — а защото пилотите ги намирали невероятно разсейващи. Представи си да се опитваш да се концентрираш върху въздушен бой, докато мистериозни светлини се реят около кабината ти.

Някои хора веднага скочили към извънземни обяснения, и честно, разбирам защо. Поведението на тези обекти — следват самолети, правят акробатични завои, появяват се и изчезват по желание — не отговаря на нищо познато на науката по онова време.

Наследството

Това, което ме впечатлява, е как тази история се свързва с по-широкото НЛО явление. Когато Кенет Арнолд забелязал мистериозни обекти край планината Рейниър през 1947 г., медиите се вкопчили в описанието му как се движат като "чинийка, подскачаща по вода". И изведнъж имахме "летящи чинии", а същата лято — и прочутият случай в Росуел.

Но foo fighter-ите са дошли преди тях. Случвали се, докато още падали бомби, докато хиляди войници още се биели и умирали. Те не били измами или масова истерия — били са реални срещи на достоверни свидетели.

И все още не знаем какво са били.

Може би това прави историята толкова завладяваща. В епоха, когато обичаме да си мислим, че имаме обяснения за всичко, ето една истинска мистерия от преди по-малко от век. Нещо е било там, в небесата над Европа и Япония, следяло самолети, наблюдавало и после изчезвало.

Не знам как е с теб, но аз намирам това едновременно за плашещо и странно утешително. Светът е странно място и понякога най-удивителните истории са тези, които все още се опитваме да разгадаем.