Праисторическите ни прадеди изобщо не са се радвали на тропически рай

Ето нещо, което може да ви изненада: нашите древни предци съвсем не са живеели в онзи топъл тропически рай, който си представяме.

Когато мисля за ранната еволюция на приматите, в главата ми веднага изникват картини с далечни роднини, люлеещи се между клоните на гъсти, влажни гори, пълни с плодове и слънце. Топлина, изобилие, приятна атмосфера.

Ами всъщност – не! Ново проучване, публикувано този месец, показва, че може би сме били далеч от истината.

Изследователски екип от Университета в Редingham решил да си поиграе на детективи. Проследили къде точно са живеели нашите прародители примати и какъв е бил климатът в тези региони преди милиони години. Резултатът? Ранните ни роднини се справяли с ледено студени и сухи условия – нищо общо с тропическия рай.

Teilhardina: Оцелелият от началото

Едно от най-ранните познати човешки примати било същество на име Teilhardina, и честно казано – колкото повече научавах за него, толкова по-впечатлен оставах.

Представяте ли си нещо колкото най-малкия жив примат днес (миши лемур на госпожа Берта, ако ви е любопитно) – едва 28 грама чиста еволюционна упоритост. Това малко животинче поддържало бърз метаболизъм, като се хранело с плодове, смола и насекоми.

Но ето къде става наистина интересно: за разлика от другите бозайници по онова време, Teilhardina имала нокти вместо нокти на лапи. Може да не звучи революционно, но помислете – тези нокти помагали да се захващат клоните и да се борави с храната с прецизност. Това всъщност е отличителна черта, която всички примати носят и до ден днешен, включително ние хората.

Teilhardina се появила преди около 56 милиона години (няколко милиона след като динозаврите си тръгнали завинаги) и бързо се разпространила от Северна Америка чак до Европа и Китай. Не зле за толкова малко създание!

Защо учените сгрешиха толкова?

Workт доста лесно се разбира защо учените толкова дълго са предполагали, че приматите са се развили в тропически климат.

Повечето живи примати днес обитават тропиците. И повечето вкаменелости на примати са открити в тропически райони. Логиката изглеждала проста: намираме примати на топли места сега, намираме древни примати на топли места преди? Приключено, нали?

Ами не съвсем. Когато екипът зад новото проучване разгледал по-внимателно доказателствата от вкаменелостите, използвали данни от спори и цветен прашец от тези древни среди, за да реконструират климата по онова време. И ето я изненадата: онези тропически места, където сме открили толкова много вкаменелости на примати? Всъщност не били тропически преди милиони години.

Доказателствата вече сочат Северна Америка като родно място на приматите – доста странно, като се има предвид, че днес там няма местни примати.

Оцеляване на студа: Древни арктически маймуни?

Представяте ли си – някои ранни примати стигнали чак до Арктика. Местата, където бихте очаквали полярни мечки и арктически лисици, а не нашите прародители.

Как са се справяли? Учените смятат, че тези дръзки примати може би развили стратегии, подобни на тези при някои съвременни лемури. Мишите лемури и джуджешките лемури например могат драстично да забавят метаболизма си и дори да впадат в зимен сън през тежките сезони, когато храната оскъднява.

Помислете само – нашите пра-пра-пра (умножете по милион) баби и дядовци всъщност натискали бутона за пауза в живота, за да оцелеят през жестоки зими. Доста умно, нали?

Истинската рецепта за оцеляване

Проучването показва, че тези непрестанно променящи се, предизвикателни условия всъщност подтикнали нашите предци да се адаптират. Приматите, които можели да се движат, да намират нови хранителни източници и да се преместват, когато нещата ставали трудни – тези оставяли потомци.

Видовете, които са оцелели до днес? Те са потомци на тези истински оцелели – неспокойните, гъвкавите, които отказали да се предадат, когато обстоятелствата ставали тежки.

И интересно – изследването установило, че по-топлите глобални температури не непременно ускорявали еволюцията или разпространението на приматите. Онова, което наистина имало значение, била промяната – тези бързи люшканета между сухи и влажни условия сякаш движели еволюционните иновации.

Какво означава това за нас днес?

Ето тук става наистина притеснително.

Изследователите поставят важен въпрос: да разберем как нашите предци са реагирали на климатичните промени в миналото е от съществено значение за опазването на приматите сега.

Днешните примати са изправени пред огромни заплахи, особено загуба на местообитания заради обезлесяване. Когато домовете им изчезнат, приматите не могат да се движат свободно. Остават блокирани в по-малки, раздробени територии с по-малка генетическа разнообразност.

И ето неприятната истина: без възможността да се движат и адаптират – онази точно черта, която помогнала на нашите предци да оцелеят милиони години – много видове примати днес са в реална опасност.

Решението не е само в събирането на повече знания, макар че и това е важно. Нужни са конкретни политически действия. Нужни са промени в личното поведение. Трябва да се справим с търговията с дивеч и да обърнем загубата на местообитания.

Поетично е всъщност: същата тази адаптивност, която нашите предци използвали, за да покорят студените, сурови среди, може да бъде нещата, което ще ни спаси – или ще ни погуби. Изборът, както винаги, е наш.