Тайната на ловците-сьбирачи, които не би трябвало да съществуват

Представи си следното: Разкопаваш някое място на малтийски остров и изведнъж откриваш следи от хора преди повече от 8 000 години. Звучи интересно, но не чак толкова невероятно. Само дето... тези хора изобщо не би трябвало да са там. И още по-малко — да оцелеят без помощ отвън.

Това точно се случило на Малта. И честно казано, цялата история напълно ме смая.

Откритието, което разкрило всичко

През 2019 г. изследователи намерили доста любопитни неща на Малта: черупки от ястия, каменни оръдия, кости от елени, които били одрани. Радиовъглеродното датиране показало нещо невероятно — всичко било поне 8 500 години.

Защо е толкова важно? Защото първите известни фермери стъпили на Малта чак хиляда години по-късно. Цяло хилядолетие! Ловци-сьбирачи живяли на този полупустинен остров и никой нямал представа.

Елинор Шери, археолог от Института "Макс Планк" за геоантропология, казала пред списание Science: "Не повярвахме." Представяш ли си? Пет допълнителни сезона на копаене и тестване, само за да са сигурни, че не полудяват. Ето колко шокиращо било всичко.

Гатанката със Survival-а

Тук започва най-интересната част. Щом Шери и екипът ѝ най-накрая приели какво са открили, трябвало да отговорят на един особен въпрос: Как, по дяволите, тези хора са оцелели?

На пръв поглед изглежда лесно: просто са дошли с лодки отнякъде — най-вероятно Сицилия или Тунис. Логично, нали? Само че това бил Мезолитът, хиляда години преди да бъдат изобретени платната.

Прекосяването на морето било невероятно трудно. А Малта? Не е точно тропически рай. Полупустинна е, с ограничени ресурси.

Екипът направил сериозни изчисления. Възстановили древните морски нива, пресметнали колко "първична продуктивност" можел да поддържа островът и минималната дистанция до съседните populations.

Резултатът: за да оцелее една група 1 000 години, са нужни поне 1 000 хора в размножителна възраст. Това означава обща population между 2 500 и 3 000 души.

Малта с нейните ограничени ресурси не можела да изхрани толкова хора. Точка.

Обратът

И тук идва най-лудото. Ловците-сьбирачи на Малта не можели да са попаднали там по погрешка. Сухопътната връзка със Сицилия потънала преди около 14 000 години — хиляди години преди тези хора изобщо да се появят.

Те трябвало да прекосят открито море. И според новото проучване, публикувано в PNAS Nexus, не направили само едно пътуване. За да поддържат достатъчно генетично разнообразие и да оцелеят хиляда години, трябвало редовно да преминават между Малта и Сицилия.

Остави това да проникне в съзнанието ти.

Говорим за хора, използващи примитивни плавателни съдове — гребни лодки, може би салове от тръстика — за да прекосяват Средиземноморието отново и отново, хиляди години преди изобретяването на платната. Те не били крайбрежни рибари, които едва виждали хоризонта. Това били хора със сериозни морски умения.

Какво променя това

Това ми харесва най-много. Дълго време си мислехме, че мезолитните ловци-сьбирачи били здраво свързани със сушата. Ловували, събирали, може би плавали малко край брега. Но да прекосяват открито море неколкократно? Това трябвало да е дошло много по-късно, с развитието на земеделието и платната.

Но Малта подсказва съвсем друго. Картина на свързани общности, обединени от морски маршрути из целия Средиземноморски басейн, векове преди земеделието да стигне до тези земи.

Както Шери и съавторът ѝ Джеймс Блинкхорн написали: "Всичко това подсказва, че може би гледаме към една неизвестна досега мрежа от морски връзки, белязала началото на свързания свят, който познаваме днес."

И това ни оставя с вълнуващ въпрос: Ако са стигнали до Малта, къде още са ходили тези ловци-сьбирачи?

Моето мнение

Откровено? Това откритие ме кара да се чудя колко ли други "невъзможни" истории се крият навсякъде. Винаги сме предполагали, че технологичният прогрес — земеделие, платна, металургия — е направил възможно човешкото опознаване и миграция. Но ето доказателство, че древните хора са били много по-способни и авантюристични, отколкото сме им отдавали.

Може би трябва да спрем да предполагаме какво нашите предци не са можели да направят. Всеки път, когато копаем малко по-дълбоко, изглежда, че откриваме как са вършели неща, които смятахме за невъзможни.

Когато следващия път някой ти каже, че древните били "примитивни", просто го насочи към Малта. Оказва се, че хората са били забележителни от много, много отдавна.